МУЗИКАлно наследство: Добри Христов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Добри Христов, 1940 г. Източник: ДА „Архиви“

Добри Христов е една от най-значимите фигури в българската музика и музикална култура в началото на ХХ век. Виден изследовател на българския музикален фолклор, благодарение на когото са записани и нотирани много песни от всички региони в страната и от географската област Македония. Заради неговия колосален труд българската фолклорна култура и език са запазени и ведно популяризирани извън границите ни.

Добри Христов е роден през 1875 г. във Варна, в семейството на преселници от Казанлък и Ямбол. От малък проявява интерес към музиката, като се самообразова чрез преписване и дешифриране на партитури на популярни мелодии, дадени му от местния военен духов оркестър. Първоначално свири на флейта, а когато неговия съсед Отон Иванов Хаджидинчов (виден участник в Априлското въстание и в подготовката на Съединението на България) му подарява цигулка, започва и да композира.

Изучава хармония като помага на учителя си, който е диригент в църковен хор, да преписва щимовете (партитура, която включва всички звучащи гласове - инструменти или певчески гласове). По този начин успява да научи принципите и правилата, по които се водят отделните гласове и успява сам да състави партитура. По късно развива българска църковно - музикална литература. Негови произведения са „Хвалите имя Господне“, хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“ и „Святий Боже“.

През 1900г. Добри Христов кандидатства за стипендия в Пражката консерватория с две авторски творби - „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, но е отхвърлен от журито. С помощ от обществеността във Варна, които подпомагат финансово самородния талантлив композитор, той заминава за Прага и следва при Антонин Дворжак.

Той е съосновател и диригент на музикалното дружество „Гусла“ във Варна. По късно става съосновател и на Хор „Гусла“ в София - мъжки хор, който и в наши дни осъществява богата концертна дейност и е еталон на хоровото изкуство. Най-голямата хорова песен на Добри Христов е „Добринка и слънцето”, написана именно за хор „Гусла” през 1931 г., а „Едничък чуй се вик” е послужила по-късно като тема в създаването на Българска рапсодия „Вардар” от Панчо Владигеров.

Творчеството му съставлява огромен брой хорови, солови и детски песни. Няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“. В репертоара на българските хорови солисти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Песента “Родна песен нас навек ни свързва” е възприета като  химн на българските хорове.

Изучава и полага основите на българската музикална педагогика и музикознание. Автор е на научните трудове „Ритмичните основи на народната ни музика” и „Техническият строеж на българската народна музика”, както и на много учебници, сборници и статии, които спомагат изучаването на музика в училище.

Преподавател (от 1912 г.) и директор (1918­-20 г.) на Държавното музикално училище в София (дн. НМУ „Л. Пипков“). Съосновател и диригент на музикалното дружество „Родна песен” в София (1909 г.). Диригент на хора при църквата „Св. Седмочисленици” (1913 г.) и на хора при храм-паметника „Св. Александър Невски” (1935 г.). От 1922 г. преподава теоретични дисциплини в ДМА (дн. НМА “проф. П. Владигеров”) и е поддиректор на Народния театър. От 1926 г. е извънреден, а от 1930 г. - редовен професор в ДМА. През 1929 г. е избран за дописен член на БАН.

Умира в София през 1941 г. на 65 годишна възраст.

„Неизживяната класика и романтика у нас зее като дълбока пропаст. Все пак погледът ни трябва да бъде обърнат към богатия ни национален музикален фолклор, върху който очакваме да се изгради нова художествена музика с всемирна стойност, но българска.”, Добри Христов

В текста са използвани материали от сайта на Съюза на българските композитори.