МУЗИКАлно наследство: Богомил Гудев

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка:  Богомил Гудев, Архив БНР

Богомил Гудев Гудев е роден на 22 май 1935 г. в Казичене. Български поет, автор на текстовете на много популярни български песни, както и автор на музикални предавания, излъчвани дълги години по БНР.

Богомил Гудев се ражда в семейството на Гуди Гудев, изключително популярен изпълнител на народни песни, един от първите записващи певци и постоянен сътрудник на Радио София и Михайлина Иванова - пианистка и известен хоров диригент. Богомил Гудев е химик по образование, а талантът му за писане на текстове е открит от композитора Атанас Бояджиев. Първото стихотворение на Богомил Гудев, което е използвано за текст на песен е “Песен за чайката”.  Музиката е на Атанас Бояджиев, в изпълнение на Емил Димитров от филма “На тихия бряг” (1962 г.)

Богомил Гудев е автор на над 1200 текста на популярни песни. Сред тях са: „Бяла тишина“, взела наградата „Златен Орфей“; „Детство мое“; „Вървят ли двама“; „Вече свърши хубавото време“; „Зелената стара чешма“; „Когато си отиваме“; „Любили сме, любили“; „Еньовден“; „Сън сънувах“ - също наградена със „Златен Орфей“; „Замълчи, замълчи“; „Честит рожден ден“; „По-добре късно, отколкото никога“; „Боянският майстор“; „Лудо-Младо“ и още много незабравими хитове.

Негови песни са пели Маргрет Николова, Борис Гуджунов, Петър Чернев, Мария Нейкова, Паша Христова, Йорданка Христова, Георги Минчев, Лили Иванова, Мими Николова, Богдана Карадочева, Бисер Киров, Мими Иванова, Развигор Попов, Маргарита Хранова, Орлин Горанов, Росица Кирилова, дует „Ритон“, „Тоника СВ“, „Щурците“, „Диана Експрес“, Мария Илиева, Георги Христов и други.

Богомил Гудев умира на 19 октомври 1993 г. в София на 58 годишна възраст.

Детство мое

/заглавие на стихотворението „Мое детство“ на Богомил Гудев, музика Вили Казасян/

Детство мое, реално и вълшебно,

детство мое, така си ми потребно.

Все се мъча света да обгърна

яхнал пръчка при тебе да се върна.

Ах в юмрук ръждив петак да скрия

пак със кучето да вдигна олелия,

пак с пипер да поръся филия

от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,

детство мое, за мен така е важно,

щом студено ми стане да мога

да се взема от детския огън.

Все се мъча света да обгърна,

яхнал пръчка при тебе да се върна,

всеки ден по една дяволия

да е от мен.