МУЗИКАлно наследство: Богдана Гюзелева-Вульпе

Снимка: Богдана Гюзелева-Вульпе, Сканирано от Енциклопедия на българската музикална култура, Издателство на БАН, 1967, Wikimedia Commons

Богдана Гюзелева-Вульпе е родена на 5 февруари 1878 г. във Велико Търново. Оперна певица, педагог, смятана за първата композиторка в България, съучредител на Българската оперна дружба - днес Националната опера и балет.

Богдана Гюзелева-Вульпе е дъщеря на големия физик, математик и философ Иван Гюзелев, училищен деец в Габрово преди Освобождението, депутат от Учредителното събрание, министър на просветата в кабинета на Драган Цанков, председател на Върховната сметна палата, основател на Чиновническото застрахователно дружество. Майка й - Стефани Гюзелева е изключително дейна и видна обществена фигура.

Богдана Гюзелева-Вульпе от малка проявява интерес към рисуването и музиката. Баща й свири на цигулка и насочва вниманието й към този инструмент, а след това я ориентира и към пианото. По-късно Богдана следва в Дрезденската консерватория, където учи при проф. Емил Зиферт. След завръщането  в България, заедно със семейството си се установяват в София и младата дама учи композиция при чешкия капелмайстор Йозеф Шветнер. В дома им чести гости са хора от културните среди, като Алеко Константинов, Иван Вазов, Михалаки Георгиев, както и бесарабинът Иван Вульпе - оперен певец и вокален педагог, който впоследствие става неин съпруг.

Преди сватбата им Иван Вульпе заминава за Москва, за да продължи следването си, а Богдана започва да работи – пее и композира, като същевременно отделя време за разучаване на нови песни и свирене на пиано. Едно от първите й представяния е на сцената на читалище „Славянска беседа“, където тя изпълнява „Аве Мария“, а в публиката присъствали видни семейства като Каравелови и Славейкови, както и Иван Вазов. 

През 1903 г. Богдана Гюзелева-Вульпе и Иван Вульпе се венчават и заминават за Иркутск (Русия), където пеят в операта и преподават. Там се ражда и синът им Николай Вульпе (оперен певец, негови деца са актрисата Богдана Вульпе и проф. Иван Вульпе - диригент, професор в Държавната музикална академия, директор на филхармониите в Шумен, Русе, Бургас), но заради студения климат семейството се завръща в България. Тук изнасят оперни концерти, а през 1908 г. заедно с Константин Михайлов-Стоян, Драгомир Казаков, Олга Гюзелева и други видни имена полагат основите на Българската оперна дружба, която през 1921 г. става Народна опера (днес Националната опера и балет).

Освен блестящото й участие в постановките, Богдана Гюзелева-Вульпе пише симфонични картини по народни мотиви за солисти, смесен хор и голям оркестър, солови песни за глас и пиано, цикъл песни по стихове на Хайне, обработва и хармонизира български, френски и хърватски народни песни. На 30 март 1915 г. е премиерата на операта й „Психея“. Постановката е на солистите на Оперната дружба, като тя изпълнява главната роля, дирижира - маестро Атанасов, режисьор е Драгомир Казаков, а танците поставя Пешо Радоев. През 1917 г. в театър „Одеон“ е поставена първата й оперета “Съюзници“. Богдана Гюзелева-Вульпе създава още две опери - “Ферандо“ по поема на Лермонтов и “Пародия“, поставена в Измир. Известни са и двете оперети - „Махараджа“ и „Любов“, също създадени от Богдана Гюзелева-Вульпе. 

След абдикацията на цар Фердинанд, Богдана Гюзелева-Вульпе е отстранена от сцената заедно със съпруга си и други оперни артисти. Тогава тя започва да пътува в Европа и Турция, като се издържа от преподаване на уроци. През 1928 г. Богдана Гюзелева-Вульпе се завръща в България и продължава да обучава млади творци. За съжаление талантът й бързо е забравен и за да се издържа, тя започва да изработва кукли, които продава на чужденци.

Богдана Гюзелева-Вульпе умира на 19 май 1932 г. в София на 54 години.