МУЗИКАлно наследство: Антонио Страдивари

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Антонио Страдивари е роден (предполагаемо) около 1644г. в град Кремона, Италия. Италианският лютиер и ненадминат майстор на струнни инструменти, остава в история с латинизираната фамилия Страдивариус, както и с разговорното Страд. Музикантите, докоснали се до цигулка „Страдивариус“, разказват колко лесно се свири на нея и как мелодията се лее под пръстите на цигуларя. Всяка цигулка, изработена от великия майстор, е уникална и има свое име с несравнимо звучене, което превръща музикалния инструмент сам по себе си в шедьовър.

Антонио Страдивари започва да чиракува при Никола Амати на около 12-годишна възраст. Фамилия Амати е известна с добрите си потомствени майстори на струнни инструменти. Дори са признати и като създателите на цигулката. Когато Страдивари разбира, че Николо Амати има работилница в Кремона, той изявява желание да бъде негов ученик. Създава първата си цигулка под неговата опека през 1666 г., когато е на 22-годишна възраст. Започва да поставя собствения си етикет върху цигулките, които изработва: „Alumnus Nikoloas Amati“ (“Ученик на Николо Амати“). През 1680 година Антонио Страдивари отваря собствено ателие и започва да работи самостоятелно , като подписва творенията си със "Страдивариус".

Страдивари попива уроците на учителя си, но геният му си проличава в метода на изработване на цигулки, създавайки и налагайки стандарт за следващите векове. Започва да използва нови материали, които обработва по различен начин, експериментира с формата на цигулките - едни са по-тесни, други - по-широки или скъсени, или издължени. Някои от тях имат с инкрустации от седеф, слонова кост, черно дърво или са ръчно нарисувани. Страдивари е автор и на актуалната форма на цигулковия мост, като определя пропорциите с по-плитко тяло, което дава по-мощно звукоизвличане от по-ранните модели.

Най-важните неща при изработката на инструментите му са специфичните смоли и бои, с които ги обработва, за да ги спаси от вредители. Изследователи установяват, че именно тази обработка допринася за неповторимия им звук, а изследвания са потвърдили използването на боракс, цинк, мед, стипца и варно мляко (гасена вар). Благодарение на тази смес, която сам изработва, Страдивари постига еластичност, която позволява на дека-та да резонира, придавайки на тембъра на инструмента изключителен звук.

След смъртта на Амати през 1684 г. Антонио Страдивари се прочува като най-добрия производител на цигулка в Кремона. Периодът от 1700 до 1720 г. е известен като най-продуктивния от кариерата му. Създава около 1100 цигулки, виоли, виолончела, арфи и др., а  днес са запазени около 650 инструмента негова изработка.

Антонио Страдивари не предава своя богат опит на никого, включително и на синовете си Франческо и Омобоно. Никога не документира целия процес по изработката на инструментите. Въпреки това оказва силно влияние върху Школата за създаване на цигулки в Кремона, а в по-късни години лютиерите Даниел Паркър и  Жан Батист Вуйоме копират успешно дизайните му в своята работа.

Антонио Страдивари на 18 декември 1737 г. на 93 годишна възраст в Кремона, Италия.