МУЗИКАлно наследство: Зорница Попова

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Съюз на българските композитори

Зорница Петрова Попова е родена на 26 ноември 1928 г. в гр. София. Завършва Българската държавна консерватория – Теоретичен факултет (днес Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“) с пиано. Успоредно с това учи контрабас и още като студентка постъпва в оркестъра на Националния музикален театър „Стефан Македонски“, в който свири до 1974 г.

За разлика от много свои колеги, творчеството ѝ остава в сянка и често пъти бива пренебрегвана при участие в реномирани конкурси, какъвто е бил „Златният Орфей“. Получава първата си награда едва през 1988 г. – „Отчаяние няма“, изп. Георги Христов, въпреки че нейни песни са класирани на всички конкурси на фестивала от 1967 г.  Талантът ѝ стои зад шлагери като „Боса по асфалта“ - Росица Кирилова, „Джалма“ - дует „Ритон“, „Слънцето е в моите коси“-  Мими Иванова, „Огън за двама“– Лили Иванова, „Ваза с цветя“- Кичка Бодурова и десетки други. Още звезди, изявили се с нейни песни, са Братя Аргирови, Мустафа Чаушев, Стефка Берова и Йордан Марчинков, „Тоника СВ“, Йорданка Христова, Мими Иванова, Георги Христов, Нели Рангелова, Катя Филипова и други.

По-голяма част от песните ѝ са създадени в сътрудничество с поета Йордан Янков /български поет, преводач, учител и журналист/. Нейни колеги я описват като изключително продуктивен автор, често е пишела нотите върху листчета, докато пътува с трамвая. Скромна и добронамерена, винаги е била в помощ на млади изпълнители, пишела е често безвъзмездно за тях. Георги Христов разказва, че благодарение на нея не е прекъснал музикалната си кариера, след като се налага да влезе в казармата непосредствено след завършването си на Консерваторията. Зорница Попова му помага да заеме мястото на солист в Естрадния ансамбъл на българската армия „Сребърни звезди“.

Изключително плодотворна композиторка, Зорница Попова е написала над 500 произведения и практически няма български изпълнител, който да не се е изявявал с нейна песен. Тя е и първата жена, станала член на Съюза на българските композитори.

Умира на 2 юни 1994 г. в гр. София на 65-годишна възраст.