51% от българите копират авторско съдържание за лично ползване

51% или около 2.8–2.9 милиона българите над 12-годишна възраст копират защитени с авторско право произведения за лично ползване. Данните са от новото национално представително проучване „Копиране на съдържание за лично ползване в България и оценка на справедливото обезщетение за притежателите на права“, проведено от агенция „Алфа Рисърч“ в периода февруари-април 2025 г., по поръчка на Сдружението на авторите на музика, текст и аранжимент МУЗИКАУТОР и финансирано от CISAC (Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори).

Музиката е най-често копираното съдържание, следвана от видеоклипове, снимки и изображения, книги, статии и филми. Тази тенденция се наблюдава сред различни възрастови групи. Младите до 29 години са по-активни в копирането на музика и видеоклипове. Възрастовата група 30–65 години предимно копиране книги, статии и снимки.

Развитието на технологиите променя потребителските навици при копиране. Компютрите и лаптопите, следвани от смартфони, таблети и облачни услуги са сред най-популярните средства, ползвани за частното копиране. Проучването показва, че копирането в България е регулярна практика.

Финансовите загуби за притежателите на авторски права, свързани с тази практика, се оценяват на приблизително 27.9 млн. лева за последната година. Тези данни подчертават необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България, който да компенсира авторите и да насърчи устойчивото развитие на културния сектор. Изследването е проведено в две части. Национално представително проучване сред хора над 12-годишна възраст за навиците им при копиране на съдържание за лично ползване. Втората част изследва навиците на 1170 потребители на възраст над 12 години, които са копирали съдържание през последната една година.

Данните от проучването сочат и още една тенденция – навиците на потребителите и копирането на съдържание за лично ползване в България, не се различава значително от данните за Европа.

Разликата е, че във всички европейски страни има развит работещ механизъм за обезщетение на творците от тези практики.

Приходите от компенсации от частно копиране във Франция например се използват за инвестиция в културни събития и като обезщетение на творците. Copie France разпределя приблизително 75% от събраните средства за частно копиране към автори, артисти и продуценти на музика, филми, сериали, книги и произведения на изкуството. Останалите 25% от средствата се използват за подкрепа на хиляди културни събития в цяла Франция и за финансиране на нови творби, концерти, филми, фестивали, театри, изложения и т.н.

България остава единствената държава в Европейския съюз, която не е въвела механизма за частно копиране по пълноценен начин. Липсата на компенсаторен механизъм за копиране на съдържание ощетява както българските, така и чуждестранните творци, възпрепятствайки устойчивото развитие на културата у нас. Изследването ясно показва необходимостта от въвеждане на ефективен механизъм за частно копиране в България.

„Това е разговор за нови перспективи и за допълнителни инвестиции в българската култура и изкуство. Един успешен и резултатен механизъм за частното копиране ще даде на родните творци възможност да развиват мащабни проекти с широк обхват и въздействие“, заяви изпълнителният директор на МУЗИКАУТОР Иван Димитров.

„33 години по-късно – големият разговор за частното копиране в България“

Събитието е част от поредица инициативи по повод Общото събрание на CISAC, което за първи път в историята ще се проведе в страна от Балканите. Участие в кръглата маса вземат представители на водещи международни и европейски организации, включително CISAC, GESAC, SAA, IFRRO, COPIE FRANCE, ARTISJUS и SOKOJ.

Какво в същността си е частното копиране?

Частното копиране е правна възможност, която позволява на физическите лица да правят копия на защитени с авторско право произведения за лично ползване, без да е необходимо предварително разрешение от носителите на правата, но срещу заплащане на компенсаторни възнаграждения към творците. Тази практика обхваща копирането на музика, филми, книги, снимки и други творчески произведения, при условие че копията не се използват с търговска цел и не се разпространяват публично.