Културните и творчески индустрии в Европа със спад на приходите от 31% заради ковид кризата

Сред най-засегнатите са заетите в културата и творчеството в България

Снимка: Доклад на EY - корица

Културните и творчески индустрии в Европа са сред тези, които най-тежко понесоха удара на кризата, породена от COVID-19. През 2020 г. те генерират приходи в размер на 444 млрд. евро, което представлява спад с 199 млрд. спрямо 2019 г. или с близо 31% – повече от туризма (-27%) и почти колкото въздушния транспорт (-31%). 

Това сочи изследване на EY, озаглавено „Възстановяването на Европа. Културните и творчески индустрии преди и след COVID-19“ и осъществено по инициатива на Европейската група на дружествата на автори и композитори (GESAC), което обхваща държавите от Европейския съюз (ЕС) и Обединеното кралство (Великобритания), известни като ЕС-28. Проучването следва доклад от същия тип „Творческа Европа. Създаване на растеж“, публикуван през 2014 г., който поставя фокус върху културните и творчески индустрии като двигател за растеж на европейската икономика. Изследването обхваща 10-те основни сектора на културата и творчеството – реклама, архитектура, аудиовизия, книгоиздаване, музика, вестници и списания, сценични изкуства, радио, видео игри и визуални изкуства.

Във всички тях, освен в сектора на видео игрите (+2%), е регистриран спад на приходите спрямо 2019 г. Най-сериозни са загубите за сценичните изкуства, чиито приходи през 2020 г. са спаднали с 90%, както и за музикалната индустрия, която търпи спад от 76% спрямо 2019 г. Загубите за музиката се дължат основно на отпадането на концерти и участия през цялата 2020 г., както и на затварянето на заведения, барове и ресторанти, които заплащат възнаграждения на авторите на музика и текст, музикалните издатели, артистите и продуцентите под формата на музикален лиценз.

Според данните в доклада, допреди ковид кризата, т.е. през 2019 г., секторите на културата и творчеството са генерирали приходи в размер на 643 млрд. евро и добавена стойност от 253 млрд. евро за европейската икономика или 4,4% от БВП на ЕС-28. За периода 2013 г. – 2019 г. тези сектори отбелязват различни, но постоянни темпове на растеж, а общо приходите им нарастват със 17% или 93 млрд. евро.

Изследването нарича културните и творчески индустрии „част от тежката артилерия на Европа“, тъй като добавената им стойност за европейската икономика е значително по-висока от тези на други сектори като телекомуникациите (187 млрд. евро), високите технологии (140 млрд. евро), фармацията (122 млрд. евро) и дори автомобилната индустрия (107 млрд. евро).

Въпреки че петте най-големи пазара – Франция, Германия, Италия, Испания и Великобритания, акумулират 69% от общия оборот на културните и творчески индустрии в ЕС-28, най-голям растеж през 2019 г. е регистриран в държавите от Централна и Източна Европа, респективно и ударът на ковид кризата е усетен най-тежко в тях.

Според доклада на EY България е сред държавите с най-висок принос на секторите на културата и творчеството за икономиката – над 2% от националния БВП. В същото време България и Естония са посочени като пример за държави, в които спадът в приходите на културните и творчески индустрии през 2020 г. достига 44%.

Заетостта в културните и творчески индустрии също е сериозна. Работните места в тези сектори в Европа са 7,6 милиона, докато например в телекомуникациите те са 1,2 млн., в автомобилната индустрия – 2,6 млн., а в туризма – 10.7 млн., и строителството – 12.1 млн. Работната ръка е гъвкава – в 67% от случаите работещите са наети на трудови договори, а 33% упражняват свободни професии, докато средно за цялата икономика на ЕС-28 тези проценти са съответно 86% и 14%. В доклада се отбелязва също, че средно 43% от професионалистите, работещи в секторите на културата и творчеството, са под 39-годишна възраст, а към 2019 г. почти 60% от работната сила в сектора има високо ниво на образование. Това е много по-висок процент спрямо средния за цялата европейска икономика – 34%.

С това продължава и дигиталното развитие на културните и творчески индустрии, като се има предвид, че творческото съдържание е едно от най-търсените в интернет. Според изследването 81% от потребителите използват мрежата за музика, видео и игри.

Въз основа на всичко това в доклада на EY се посочва, че въпреки COVID-19 динамиката в културните и творчески индустрии няма да изчезне. Тяхната енергия ще продължи да расте благодарение на търсенето на творческо съдържание, уникалния им капацитет за продукция и дистрибуция и развитието им в дигитална среда. Ето защо културните и творчески индустрии не са поредният сектор за спасяване, напротив – те могат да бъдат сериозна част от решението на ситуацията и на нейните икономически и социални ефекти за Европа.  

Според GESAC, за да бъде предотвратена загубата на таланти, потребители и бизнес увереност, културните и творчески индустрии трябва да бъдат поставени в центъра на усилията на Европа за възстановяване – с финансиране, правни възможности и използването им като „задвижващ механизъм“ за европейската икономика и общество.

Във връзка с изводите от доклада делегация на GESAC, начело с Жан-Мишеел Жар – пионер в електронната музика, проведе срещи на най-високо ниво с представители на Европейската комисия, в които настоя за включването на културните и творчески индустрии изцяло в националните планове на държавите-членки за възстановяване. Да съдействат и да съблюдават за това се ангажираха изпълнителният заместник-председател на ЕК Валдис Домбровскис, заместник-председателите на ЕК Маргаритис Схинас и Дубравка Шуица, комисарите Никола Шмит, Тиери Бретон, Паоло Джентилони, Мария Габриел, както и кабинетът на изпълнителния заместник-председател на ЕК Маргрете Вестегер.

Целия доклад, както и резюме на български език можете да намерите на:  https://www.rebuilding-europe.eu/