МУЗИКАлно наследство: Георги Минчев

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Георги Минчев, https://goshominchev.com/

Кралят на българския рокендрол, известен под артистичния псевдоним Георги Минчев, се ражда на 9 април 1943 г. в София с името Георги Куртев. Музикант и поет, той остава ярка следа в културния живот на страната ни и е определян като символ на свободолюбивия творчески дух, „Бардът на демокрацията“.

Георги Минчев завършва ВИИ „Карл Маркс“ през 1968 година, днес Университет за национално и световно стопанство, със специалност „Външна търговия“, а през 1977 г. – „Кино и телевизионна режисура“ в IAD в Брюксел, Белгия. Започва да пее в началото на 60-те години, в дует с Бисер Киров, а по-късно става солист на „Студио 5″. Кирил Маричков го кани в новосформираната група „Бъндараците“, а първата им изява е на 8 декември 1964 г. в Художествената академия. В репертоара им са песни на Клиф Ричард, Джери Лий Луис, Елвис Пресли и Литъл Ричард.

През 1966 г., докато е още студент, Георги Минчев записва заедно с група „Щурците“ песента „Бяла тишина“ по музика на Борис Карадимчев и текст на Богомил Гудев. През 1967 г. тя е обявена за „Мелодия на годината“ в едноименния телевизионен конкурс и печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“. През 60-те изпява песните „Снегът на спомена“ и „Сребърни ята“, изключително популярни и до днес.

През 1968-а Георги Минчев става част от групата „Сребърни гривни“, създадена четири години преди това от Валентин Стефанов – Вальо Гривната. Заедно се радват на големи успехи не само в България, но и зад граница.

През 80-те години Георги Минчев води радиопредаването „Песни на седмицата“ по БНР – Радио София и е водещ на Младежкия конкурс за забавна песен по БНТ. В края на 80-те издава дебютния си албум „Българският рок“, в който са включени „Урок по рок“, „Почти полунощ“, „Есен в Созопол“, „Какви времена“ и др. Следват още четири албума – „Рокендрол ветерани“, „Равносметка“, „BG рок“ и „Бяла тишина“.

През 1991-ва година заедно с Петър Гюзелев създават групата „Стари муцуни“, на която става фронтмен, а през 1998-а заедно с Развигор Попов – групата „Полезни изкопаеми“. През 1994 г. издава албума „Бира, секс и рокендрол“, в който са песните „Българско реге“, „Кръчмата на Спас“ и „Гадже бонбон“. От този период е и „Блажени години“, която е кавър на американска кънтри мелодия, но адаптираният й текст печели почитатели.

През 2000 година Георги Минчев работи с музикантите Иван Лечев и Ивайло Крайчовски върху албума „Утрешният свят“.

Неостаряващото момче на българския рокендрол Георги Минчев умира на 18 февруари 2001 г. на 57-годишна възраст в град София. Приживе завещава китарата си на своя приятел Васко Кръпката, който прави своеобразно поклонение с нея на гроба на Джими Хендрикс в Сиатъл. Той е и основен организатор на ежегодното музикално събитие, посветено на Георги Минчев – „Цвете за Гошо“ в Южния парк в столицата, в което участват както начинаещи рок групи, така и неговите стари приятели като Васко Кръпката, Милена, „Стари муцуни“ и др.