МУЗИКАлно наследство: Антонио Вивалди

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка:  Антонио Вивалди, Портрет от неизвестен автор, 1723 г., Wikimedia Commons

Антонио Лучо Вивалди е роден на 4 март 1678 г. във Венеция, Венецианска република. Италиански композитор, виртуозен цигулар, музикален педагог и духовник, той е смятан за един от най-значимите барокови композитори с голямо влияние в цяла Европа.

Бащата на Вивалди - Джовани Батиста е бръснар, който впоследствие става професионален цигулар. Джовани Батиста е и един от основателите на Дружество на музикантите „Санта Чечилия“. Той научава Антонио да извлича невероятни звуци от цигулката, след което обикаля с него, за да свирят из града. По този начин Антонио Вивалди получава задълбочени музикални познания още в ранна детска възраст. Първата му творба е „Laetatus sum“, написана през 1691 година, когато той е едва на тринадесет години.

На 15 годишна възраст Вивалди става цигулар в църквата „Св. Марко“, където го удостояват с духовния сан абат, а през 1704 г. е назначен за учител във венецианския дом за сираци „Оспедале дела Пиета“, където работи до края на живота си. За нуждите на своите ученици, Вивалди пише концерти, кантати и църковно-вокална музика. За известен период музикантът става и ръководител на хора. Вивалди преподава музикална теория, като от 1713 година той вече отговаря за цялата музикална дейност на сиропиталището, а през 1716 година е повишен в музикален директор. Именно през този период той създава огромна част от най-значимите си произведения.

Антонио Вивалди бързо става известен както в Италия, така и в други страни от Европа. Концертите и ариите на Вивалди оказват силно влияние върху Йохан Себастиан Бах, отразено в неговите кантати и в ораториите „Йоханес пасион“ и „Матеус пасион“. Също така, Бах транскрибира 13-те от концертите на Вивалди за пиано и орган.

Най-известната творба на Антонио Вивалди е  „Четирите годишни времена“ - програмно музикално произведение, съставено от 4 цигулкови концерта от по 3 части, обрисуващи природни сцени. В него композиторът представя ромолене на рекичка; птичи песни; кучешки лай; бръмчене на комар; буря; деца, каращи кънки на лед; горящ огън…. Композиторът бил толкова вдъхновен от живописната природа около Мантуа, че в предшестващите текстове на сонетите, били обяснени поетично особеностите на всеки един  месец от годината.

 „Постоянството триумфира над любовта и омразата", „Нерон става Цезар“,  „Моисей, богът на фараона“, „Триумфиращата Юдит“, „Коронацията на Дарий“,  „Поклонението на влъхвите“ , „Гризелда“ , „Фарначе“ са само част от шедьоврите на композитора. Вивалди е автор на повече от 400 инструментални концерта, 40 опери, оратории и кантати, симфонии, както и десетки сонати за различни ансамбли.

Въпреки огромното си творчество, Антонио Вивалди е принуден да продаде много от ръкописите си за незначителни суми, за да преживява. Някои от тях, които са били смятани за изчезнали по време на Наполеоновите войни, са открити чак през 1926 г. в сборник в манастир в Пиемонт. Съдържанието му е с над 300 концерта, 19 опери и 100 вокално-инструментални произведения.

Огромна роля за възстановяването на непубликуваните работи на Вивалди има Алфредо Казела, който организира през 1939 година историческа „Седмица на Вивалди“, в която поставя оперите „Глория“ и „Олимпиада“.

Антонио Вивалди умира на 28 юли 1741 г. на 63-годишна възраст във Виена, Хабсбургска монархия. Заради крайната си бедност тялото му е положено в обикновен гроб, в парцел на обществена болница. По-късно тленните му останки са преместени на територията на Виенския технически университет.