МУЗИКАлно наследство: Никола Живков и „Черняев марш“/„Шуми Марица”

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Картичка с петолиние на мелодията на българския химн „Шуми Марица“, Иван Б. Касъров (1854 - 1894), Wikimedia Commons

„Черняев марш“/1876г./

Никола Живков по немската песен Wenn die Soldaten durch die Stadt marschierеn на Александър Космар, 1839г.

1. Шуми Марица Окървавена,
Плаче вдовица Люто ранена.

Припев:
Марш, марш, С генерала наш,
Раз, два, три. Марш, войници!

2. Напред да ходим, войници мили,
Тимок да бродим. С всички сили.

Припев

3. Юнака донски Нам е водител,
С пряпорец левски Вожд победител.

Припев

4. Вижте, деспоти, Генерала наш,
Чуйте, запейте Черняева марш

Припев

5. Войници храбри След него летят,
Порят въздуха И громко викат

Припев

6. С кървав остър меч, Генерал напред
Възглася на сеч! Гръм, огън на вред

Припев

7. Тръба низ гора Зазвъни напред!
Хей, ура, ура! Ура на напред!
 

Никола Атанасов Живков е роден през 1847г. в гр. Велико Търново. Произлиза от исторически известно семейство. Брат му Георги Живков е три пъти председател на Народното събрание, регент на България след абдикацията на княз Александър I (1886 – 1887) и министър на народното просвещение (1886, 1887 – 1893). Вела Благоева, негова сестра е българска писателка, публицистка и учителка, основателка на женското социалистическо движение в България, както и на социалистическата партия, заедно със съпруга си Димитър Благоев.

Никола Живков учи при Петко Рачов Славейков и при Никола Михайловски, активно подпомага откриването на нови читалища в България, сътрудничи на Христо Ботев при издаването на вестник „Нова България”, участва в националноосвободителните борби. От 1872 до 1873 година е пълномощник на Българската екзархия и Българското читалище в Цариград. Считан е за основоположник на системата на детските градини.

През 1876 година Никола Живков участва като доброволец в Сръбско-турската война под командването на генерал Черняев и съчинява "Черняев марш", използвайки песента на учителя си Атанас Гратински „Слънце-зорница“ (по немският шлагер „Wenn die Soldaten durch die Stadt marschieren“ (Когато войниците маршируват през града), изпълняван често от оркестъра на унгареца-емигрант Шафрани в Шумен.)

По време на боевете при Шипка, когато руското командване вижда, че шипченската позиция не може да бъде удържана повече, ген. Столетов взима решение за отстъпление. В книгата си „Българското опълчение в Освободителната Руско-турска война“ подполковник Сава Кисьов описва как в този най-решителен момент от Шипченската епопея командир майор Чиляев се изправя на една скала и запява "Черняев марш". Дочули, опълченците се спират и запявайки своя марш, се хвърлят в атака на нож. Шипка е спасена.

"Черняев марш" претърпява редакция от Иван Вазов през 1912 година, който пише почти изцяло нов текст, като заимства мотиви от собственото си стихотворение „Шуми Марица окървавена“.

„Шуми Марица“ е национален химн на България от 1886 до 1944 г.

За последен път той се изпълнява на 1 януари 1947 година от съветския Краснознаменен ансамбъл на Червената армия “Александров” по време на прием, даден от председателя на Шестото Велико народно събрание Васил Коларов. След това на него започва да се гледа като на “буржоазен остатък” и е забранен. Въпреки опитите след 10 ноември 1989г. да бъде възстановен като химн на Република България, с решение на Великото народно събрание „Мила родино“ е определен за такъв. (Песента „Горда Стара планина“, написана от Цветан Радославов през 1885 г. е в основата на националния химн на България „Мила Родино“.)

Никола Живков умира в гр. Варна на 28 август 1901 г. на 54 годишна възраст.

"Шуми Марица" /1912г./

текст Иван Вазов

Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена. (x2)

Припев:

Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим,
и враг да победим! (x2)

Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим! (x2)

Припев

Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански