МУЗИКАлно наследство: Елисавета Багряна

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Елисавета Багряна, Държавна агенция „Архиви“, Wikimedia Commons

Елисавета Любомирова Белчева е родена на 29 април 1893 г. в гр. София. Българската поетеса, авторка на детски книги и преводач остава в историята с псевдонима Елисавета Багряна, измислен от Владимир Василев, Николай Лилиев и Сирак Скитник по време на нейното сътрудничество в списание „Златорог”.

Считана за една от най-значимите български поетеси на ХХ век, Елисавета Багряна започва да пише стихове още от 14-годишна възраст. Благодарение на подкрепата на Йордан Йовков, през 1915 г. започва да публикува творбите си.

Стиховете на Елисавета Багряна често са свързани с нейните житейски и литературни възприятия. Поетесата има бурен и интересен живот, който се отразява в тях, придавайки им особена емоционална стойност. Според критиците тя е един от малкото български творци, при когото творчество и личност се припокриват изцяло и не могат да бъдат разглеждани или разбрани поединично. 

Личният живот на Багряна е противоречиво приеман от обществото по това време. Първият й брак е с капитан Иван Шапкарев, син на видния български етнограф и фолклорист Кузман Шапкарев, от когото ражда сина им Любомир Шапкарев. Страстта й към поезията не се приема добре от съпруга й и майка му, които смятат, че тя трябва да си гледа домакинските задължения и да не се занимава с вятърничави и маловажни неща. Елисавета Багряна напуска съпруга си и невръстния си син и се изнася от общия им дом. Синът й научава едва на 16-годишна възраст от вестниците, че известната поетеса е негова майка.

Въпреки това през 1921 г. Багряна се включва в литературния живот на София. Сътрудничи активно във „Вестник на жената“, вестник „Лик“, в списанията „Съвременник“, „Златорог“ и други. Първата ù стихосбирка „Вечната и святата“ излиза през 1927 г. и й донася широко признание и популярност.

Запознава се и започва да общува с изтъкнатия български литературен историк и критик – Боян Пенев. По това време Боян е женен за поетесата Дора Габе. Тяхното познанство прераства във връзка и двамата заминават за Франция. За съжаление той умира внезапно преди да финализира развода си с Дора Габе, а враждата между двете поетеси става пословична. Елисавета Багряна има втори брак – с дипломата Александър Ликов, с когото се запознава, докато той е годеник на Дора Габе и именно по ирония на съдбата Дора Габе ги представя един на друг. Несъмнено отношенията между Дора Габе и Елисавета Багряна са едни от най-заплетените в литературния ни свят, въпреки че поетесите са били и близки приятелки.

Творчеството на Елисавета Багряна остава трайна следа и в музиката, по неин текст са създадени много песни, сред които „Баба Марта бързала“, „Обичам те, Родино“, „Синеоката“, „Стихии“, „Унес“, „Вечната“ и много други.

Стиховете на Елисавета Багряна са преведени на 30 езика, издавани са във Франция, Италия, Полша, Румъния, Швеция и са едни от най-впечатляващите стихове в родната литература и творческо свидетелство за българската култура.

Елисавета Багряна е носителка на златен медал на Международната асоциация на поетите в Рим (1969), званието „Герой на Народна република България“ през 1983 г. През 1943, 1944 и 1945 г. е предлагана от Стефан Младенов за Нобелова награда за литература. През 1991 г. името й е официално въведено в американската енциклопедия на трансконтиненталните писателки и поетеси („Encyclopedia of Continental Women Writers“).

Елисавета Багряна умира на 23 март 1991 г., на 98 години, в дома за стари хора в Горна баня.