МУЗИКАлно наследство: Аспарух Лешников-Ари

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Аспарух Лешников, Българската Държавна агенция „Архиви“, BASA-CSA-1868K-1-42

Аспарух Лешников е роден на 28 юли 1897 година в град Хасково. Един от най-известните естрадни музиканти в Европа между двете световни войни, изпълнител на шлагери, водещ тенор в прочутия за времето си берлински секстет „Веселите хармонисти” (оригиналното име е „Comedian harmonists”). Наричан от европейската критика „Рицарят на горното Фа“.

Аспарух Лешников е музикален от детска възраст, пее в църковния хор в Хасково, после и в училищния хор докато учи в Стара Загора. Едва на 10-годишна възраст постъпва във Военното училище в София, където се запознава с Христо Смирненски. От тяхната съвместна работа се ражда песента „Горчиво кафе“.

Докато учи за царски офицер, е забелязан от маестро Георги Атанасов (представител на така нареченото „първо поколение” български композитори, основоположник на оперния жанр в българската музика), който го насърчава към певческа кариера. Аспарух Лешников започва вокални уроци при проф. Иван Вулпе. През 1922 г. заминава за Германия, за да следва в Берлинската консерватория със солидните препоръки на известната актриса и певица Олга Книпер-Чехова, племенница на големия руски писател Антон Павлович Чехов и съпруга на Макс Шмелинг, единственият бял боксьор, световен шампион в най-тежката категория. През 1927 г. става солист на хор „Charell-Revue chorus”. През 1928 г. постъпва във „Фридрихщатпалас“ – най-най-голямото кабаре в Европа и става водещ тенор на новосформиран секстет „Comedian harmonists”. 

„Comedian harmonists” започват самостоятелно турне, а първият им концерт е в Лайпциг. 45 години след премиерата на 26.01.1930 г. Ари казва следното: „Това викане, това лудеене на публиката – аз стоях с отворена уста. Не можех да говоря, само сълзи. Плачех от радост.” През тази година изнасят първия си концерт зад граница – в Амстердам, и биват заснети за първи път във филм.

Гастролират им в Германия, Англия, Франция, Белгия, Холандия, Италия, Швеция. Имат изява и в Берлинската филхармония, като след това получават и държавно признание – Германия ги освобождава от данъци. Аспарух Лешников получава прозвището си Ари. 

Кариерата им се развива главоломно до момента, в който на власт идва националсоциалистическата партия на Адолф Хитлер. Покрай олимпиадата в Берлин през 1935 г. започва масирана кампания срещу „еврейската, негърската музика и джаза“. Трима от певците на секстета са евреи, а стилът на музиката им се счита за упадъчен от нацистката идеология и получават забрана за участия. 

Въпреки това „Comedian harmonists” се изявява зад граница, а през 1934 г. започва турне в Америка, където изнася концерт на борда на флагманския кораб на американските военноморски сили-самолетоносача „Сарагона“ пред 85 000 зрители, сред които е и американският президент Франклин Рузвелт. Успехът им там е сравним само с манията по „Бийтълс“ през 60-те години на XX век.

През 1941 г. Аспарух Лешников се завръща в България и записва над 100 плочи. След 9 септември 1944 г. сформира състав, с който обикаля страната, а през 1951 г. е поканен за първи тенор за създаване на квинтет по подобие „Comedian harmonists”. За жалост донос, че е бил любимец на Хитлер и Йозеф Гьобелс, слага край на певческата му кариера и последните си години от живота прекарва като певец в цирка и метач в „Борисовата градина“. 

Аспарух Лешников-Ари е обявен за почетен жител на градовете Дрезден и Шверин, а през 1968 г. на тържествен юбилей във „Фридрихщадпалас“ му е връчена златна значка на почетен член на театъра. През 1977 г. по случай 80-тата си годишнина е награден с орден „Св. Св. Кирил и Методий”, а БНТ реализира и единствения му запис в страната за песента „Страшно обичам жените“.

Аспарух Лешников-Ари умира на 31 юли 1978 г. в София, на 81-годишна възраст в бедност.