МУЗИКАлно наследство: Клара Шуман

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Clara Schumann, Wikimedia Commons

Клара Шуман (Clara Schumann; рождено име Клара Йозефин Вик) е родена на 13 септември 1819 г. в Лайпциг. Немската музикантка е един от най-изтъкнатите пианисти от епохата на Романтизма, а също композитор и педагог. Нейното влияние в музиката води до промяна на формата и репертоара на клавирните рецитали, с което се намалява значението на чисто виртуозните произведения. Клара Вик Шуман композира солови пиеси за пиано, концерт за пиано (оп. 7), камерна музика, хорови пиеси и песни.

Основната заслуга за развитието на музикалния ѝ талант е на баща ѝ - Фридрих Вик, който по образование е богослов, но свири на пиано. Въпреки, че майка ѝ Мариана Тромплиц е концертираща певица и пианистка, именно обучението на баща ѝ по пиано, цигулка, пеене, хармония, контрапункт, композиция и теория дават тласък на кариерата ѝ. Той също така е и неин наставник, организира гастролите ѝ, а преди всеки концерт ремонтира и настройва рояла, на който ще свири.

Кариерата на Клара се развива главоломно, всички я определят за гений-виртуоз, свири пред самия Гьоте, а Николо Паганини ѝ предлага да музицират заедно на сцена. Изпълненията ѝ са обект на възхищение от всички големи музиканти, включително и от Фредерик Шопен. Заедно с виртуозния цигулар Йозеф Йоахим изнася над 200 концерта на десетки международни сцени.

С Робърт Шуман става семейство след  публичен скандал и съдебен процес, предизвикан от нежеланието на баща ѝ да им даде благословията си. Животът ѝ с него обаче е предизвикателство, тъй като гениалният композитор е в невъзможност да преодолява трудностите на ежедневието и те често гладуват. Въпреки мизерията, в която е принудена да живее, Клара Шуман е блестяща композиторка и още в началото на техния съвместен живот пише една от най-популярните си творби - Клавирно трио в сол минор. Музикалните вкусове на съпрузите се оказват сходни и заедно пишат музика за цикъла от стихотворения „Пролет“ на Фридрих Рюкерт. Клара Шуман постоянно свири и произведенията на съпруга си и публиката  постепенно започва да осъзнава, че той е велик композитор.  

В продължение на години Клара Шуман редактира и модифицира произведенията на своя съпруг, който от своя страна цени мнението ѝ и се съобразява с него. Този синхрон донякъде е разколебан от появата на Йоханес Брамс в живота им, първо като ученик на Шуман, в последствие като техен приятел. Именно Брамс е човекът, който издържа финансово семейството в трудни периоди и продължава да го прави след смъртта на Роберт Шуман, който през 1854 г. се хвърля във водите на Рейн  в опит за самоубийство, в следствие на психично заболяване. Спасяват го, но го настаняват в психиатрична болница, където умира след 2 годишен престой. Загадка за музикалните историци са отношенията ѝ след това с Йоханес Брамс, за който се смята, че е бил влюбен в нея. На нея посвещава своя Опус 9, по вариации от Шуман, а Клара Шуман е сред първите изпълнители на творбите му, най-забележителна от които е „Вариации и фуга“ върху тема от Хендел.

След смъртта на съпруга си, Клара Шуман поема изцяло подсигуряването на семейния бюджет. Тя е сред първите солисти на новосъздадената Берлинска филхармония, прави премиерните изпълнения на много от произведенията на Роберт Шуман, както и на своите съвременници Брамс, Шопен и Менделсон. Концертният ѝ живот е бил изключително интензивен, като днес са запазени са над 1300 програми от нейни концерти.

Клара Шуман има изключителен принос и в сферата на образованието. Тя е първият преподавател по пиано в консерваторията във Франкфурт и единствена жена там, а десетки нейни ученици успяват да развият международни кариери.

За съжаление Клара Шуман остава известна и до днес най-вече като съпругата на Роберт Шуман и е почти неизвестна с нейните лични постижения като изпълнител и композитор. Над 61 годишната ѝ кариера оставя ярка следа в историята на музиката, превръщайки я в един от най-изявените представители на епохата. Тя е един от първите пианисти, които изпълняват произведенията по памет, което го прави стандарт при концертите.

Макар и по-малобройни по своята същност, в сравнение с тези на съпруга ѝ, произведенията на Клара Шуман могат да бъдат разглеждани като шедьоври. Сред най-емблематичните са заглавия като „Souvenir de Vienne" (1838), „Die gute Nacht, die ich dir sage“ (1841), „Mein Stern ("O du mein Stern")“, „Cadenzas for Beethoven Piano Concerto in C Minor“ (1870).

Клара Шуман умира на 20 мaй 1896г. във Франкфурт, Германска империя, на 76 годишна възраст.

"Изпитвам голямо удоволствие да творя… нищо не може да надмине това усещане.

Забравям за себе си в продължение на часове и живея изцяло в света на музиката"

Клара Шуман