МУЗИКАлно наследство: Тодор Колев

27.10.2023 г.

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Тодор Колев, автор Georgi Petrov, Wikimedia Commons

Тодор Колев е роден на 26.08.1939 г. в град Шумен. Баща му Петър – Адама, е имал тъкачница, в която произвеждал платове. По-късно създава фирма за мъжка мода „Адам“, в която шиели палта, костюми, сака, жакети, панталони. Синът му Тодор бил наричан Малкото Адамче - прякор, който остава до края на живота му.

Тодор Колев е един от грандовете на българското кино, актьор, комик, певец и музикант, шоумен, определян в артистичните среди като „българският Чаплин”. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ Кръстьо Сарафов (1965 г.). Надхитря с успех комисията при приемането като си обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото тя пускала за артисти „едри кандидати с мощен глас“.

Участва в над 40 игрални филма, сред които „Цар и генерал“, „Козият рог“, „Иван Кондарев“, „Двойникът“, „Господин за един ден“, „Опасен чар“. За изпълнението си в „Двойникът“ Колев дори влиза в пряко съревнование с Ал Пачино за наградата за главна мъжка роля на фестивала в Карлови Вари.

Тодор Колев е надарен с умението да приковава вниманието на зрителя със забележителната си виталност, със способността си да разсмива или разплаче публиката, виртуозните си импровизации и комедийни скечове. По времето на социализма, огромна популярност придобива вица „Трима Тошковци разсмиват България – Тодор Живков, Тодор Козарев и Тодор Колев.“. По-късно излиза и нов вариант: „Че в държавата има трима Тошковци – Колев, Козарев и Живков. Първите двама разсмиват народа, а третият го разплаква.“, поради което Колев, като предполагаем автор е привикан на разпит в милицията и е предупреден да внимава. Всъщност автор на анекдота е майсторът на клоунадата Тодор /Тошко/ Козарев - български актьор и цирков клоун, участник в създаването на първия български тематичен цирков спектакъл. Героят му много прилича на Хитър Петър - с китка зад ухото, хармоника и магаре.

Десетки са театралните му роли, моноспектакли и вариететни участия и телевизионни продукции. Той е сред първите, които поставят на сцената комедийното шоу от нов тип, дотогава неизвестно у нас. Актьорската му кариера включва  и стотици изяви в театрите в редица градове, преподавателска дейност във ВИТИЗ. Идеолог и водещ на комични предавания, сред които „Как ще ги стигнем...с Тодор Колев“ (1994 – 1998) и „Вход свободен“ (1998 – 1999), автор на собствената си биография, която с усмивка е наричана „Варненското софиянче от Шумен“ с подзаглавие „Житие и страдание грешного Тодора“, издадена през 1999 година.

Работил е в театрите в Смолян (1965 – 1966), Шумен (1966 – 1967), Пловдив (1967 – 1969), в столичните „Сълза и смях“ (1969 – 1971), театър „София“ (1972 – 1990) и Театър 199. На стената на славата пред Театър 199  има пано с отпечатъци, послание и шарж на Тодор Колев.

Талантът на Тодор Колев е всестранен. Десетки са песните, които е изпял, а на голяма част от тях самият той е съ-автор. Едни от най-популярните му песни са „Жалба за младост“, „Фалшив герой“, „Самотният човек“, „Камион ме блъсна“, „Сто кила ракия давам“, „Как ще ги стигнем американците“, „Жена на всички времена“, „Черно море“ и др..

В началото на демокрацията Тодор Колев става депутат във Великото народно събрание от партията СДС. След това е назначен за завеждащ посолството на България в Канада, която длъжност напуска след една година несполучлив, по собствените му думи, престой.

Носител е на множество награди, сред които „Заслужил артист“, награда на Съюза на артистите в България за „Най-добри постижения в областта на поп музиката“, удостоен е със Златен знак на Община Шумен и званието „Почетен гражданин на Шумен“, почетен доктор на Шуменския университет, носител е на Награда „Икар“ на Съюза на артистите в България „за изключителен принос към българския театър“.

Тодор Колев умира на 15 февруари 2013 г. в София след тежко боледуване, на 73 годишна възраст.

 

 „Това е изкуство“, Тодор Колев

 

Композиторът Петров
ми изтананика песен.
– Искам текст. Текст да е готов
в понеделник точно в десет.

Маргарита, Маргарита,
моя мъка ненапита,
няма друг, няма друг,
ти – съпруга, аз – съпруг.

– Текст ли? – казах си. – Добре,
на любовна тема значи:
нощ, луна, звезди, море,
той се смее, тя пък плаче.

Плачеш или белиш лук,
с мен – във кухнята, с мен – в постелята,
с мен – в пространството
и с мен – във времето, което ни сближи.

Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашия труд не подозирате
как се потим, как се мъчиме здравата
не за парите и не за славата.

Композиторът мълчи,
ала виждам го нервиран.
– Тука – вика – не личи,
че си в нещо ангажиран.

Има ли мисъл, има ли чувство,
само тогава става изкуство.
Сядам да пиша текста
върху мелодията на композитора Петров,
а мелодията е такава:
ла-ла-ла, тра-ла-ла,
а след като мелодията е такава,
ето какво се получава…

Към интимния момент
прибави заради мене
един фолклорен елемент
да съм с гражданско звучене.

 

Как да ти кажа, как да ти кажа
тука, при бялата лодка на плажа,
колко е преходно всичко в човека,
който е тръгнал, тръгнал по своя пътека.
Магдалена, Магдалена,
моя млада и зелена,
не плачи, не плачи,
просто затвори очи!

Моя другарке, моя любима,
колко съм радостен днес, че те има!
Челник в труда, а в дома – домакиня,
моя интимна, интимна жена героиня.
Ах, Стояна, ах, Стояна,
трактор пее на поляна.
Ще вървим, ще строим
своя свят неповторим.

Тръгвам аз в този час
сам със себе си, сам със болката,
сам в пространството
и сам във времето, което ни дели.

С теб съм аз, вдигай глас!
Мир в планетата, мир във космоса,
мир в пространството
и мир във времето, това е положението.

Композиторът Петров
недоволен ми го връща.
– Стига вече за любов!
Дай ми дом, жена и къща.

Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашия труд не подозирате
как се потим, как се мъчиме здравата
и не за парите, и не за славата.

Ти си утвърден поет.
Аз ли да ти дам идея?
Искам песен за дует,
ще се пее на „Орфея“.

Здрава идея, мисъл и чувство –
само така се създава изкуство.

 

Драги слушатели, вие всичко разбирате,
но за нашия труд не подозирате
как се потим, как се мъчиме здравата
не за парите и не за славата.

Ах, Стояна, ах, Стояна,
трактор пее на поляна.
Ще вървим, ще строим
своя свят неповторим.

Има ли мисъл, има ли чувство,
само тогава става изкуство.

 

Ах, Стояна, ах, Стояна,
трактор пее на поляна.
Здрава идея, мисъл и чувство –
само така се създава изкуство.

Всичко отмина, всичко изтече,
ах, любовта ни няма я вече.
Колко е преходно всичко в човека!
Двама ний крачим, крачим по обща пътека.