МУЗИКАлно наследство: Щурецът Кирил Маричков
Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката
На 11 октомври 2024 година България внезапно се раздели с една от най-емблематичните фигури на българската рок музика Кирил Маричков. Музиката му и вълната на съпреживяване отеква във всички информационни канали и в съзнанието на обществото, бележейки неговото влияние върху българското културно развитие.
По повод раздялата ни с обичания Щурец днес искаме да представим едно специално издание на рубриката МУЗИКАлно наследство.
Снимка: © 24 часа / Десислава Кулелиева
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. в София, тогавашното Царство България. Потомственик е на български обществени и културни дейци и интелектуалци. Дядо му е видният архитект Киро Маричков, а баща му Кирил Маричков, който първоначално учи право и дипломация в Сорбоната в Париж, а после в Лозана, Швейцария, е първият български посланик на България във Ватикана след демократичните промени. Майката на Кирил Маричков Ирина Левиева е художничка и дъщеря на известния български диригент Борис Левиев.
Кирил Маричков се среща с музиката за първи път още като дете, като в дома му непрестанно звучи оперна и класическа музика. Под давление на дядо си започва да се учи да свири на пиано. Инструментът обаче не го увлича и както той сам признава, повече е обичал да играе футбол. Дори кандидатства в инженерен институт и все пак записва такава специалност.
Въпреки това носи музиката в сърцето си и през 1962 г. започва да свири бас и да пее в група „Бъндараците“. Скоро обаче Кирил Маричков и барабанистът Петър Цанков се разделят с групата, за да станат основатели на едно от най-забележителните явления на българската рок сцена – група „Щурците“.
В последното си интервю за БНТ от 25 септември 2024 г. Кирил Маричков споделя: „Името „Щурците“ го измислиха майката на Пепи Цанков и майка ми. Седнали и казали: „Абе, това е много хубаво, бе. В българския фолклор щурецът е символ на свободния музикант“. С тези аргументи, когато майка ми сподели тази тяхна идея, ние го приехме. И отидохме в концертна дирекция вече с име, готови с репертоар, даже и български парчета бяхме направили, не само с английски.“
След не особено приятна обратна връзка от концертна дирекция групата започва да работи по музика на други композитори, като създава свои аранжименти в стилистиката на „Щурците“. От 1967 г. излизат първите им хитове – „Звън“, „Веселина“, „Малкият светъл прозорец“. Според Кирил Маричков обаче златният период на групата започва през 1980 г., когато излиза албумът „XX век“, а след това албумите „Вкусът на времето“, „Конникът“ и „Мускетарски марш“. „Щурците“ продължават до концертират и да творят активно до началото на XXI век, когато излиза последният им албум „На прага на сърцето“. Официално прекратяват съществуването си през 2013 г. с кончината на китариста и един от съратниците на Кирил Маричков Петър Гюзелев.
Кирил Маричков не спира да се занимава и със самостоятелни проекти. Сред тях са песента „Клетва“ – саундтрак към филма „Вчера“, който става емблема на цялото поколение от 90-те години и много след това, както и соловите му албуми „Зодия Щурец“ и „Искам да кажа“.
През 2013 г. Добрин Векилов – Дони събира на сцената Кирил Маричков, Иван Лечев, Славчо Николов и Венко Поромански, с които заедно създават група „Фондацията“.
През целия си живот Кирил Маричков участва активно в културното развитие на страната, като се застъпва и отстоява обществени каузи. Той е един от 104-мата учредители на българското дружество на автори и композитори МУЗИКАУТОР, създадено през 1992 г., както и дългогодишен член на неговия Управителен съвет.
Неотлъчно Кирил Маричков работи за утвърждаване на авторските права в България и съдейства с лицето, името и дейността си за защита на творческия труд. Той е един от авторите, които работят активно за въвеждане на Социален фонд на МУЗИКАУТОР, подпомагащ българските творци при определени нужди. Включва се интензивно във всяка кампания на дружеството, като демонстрира чувствителност по темите, които имат пряко отражение върху развитието на творчеството и културата в България.
България се разделя с маестрото на своята рок музика Кирил Маричков, докато той все още е на сцената, преди концерт на група „Фондацията“ в село Селановци на 11 октомври 2024 г.
Винаги позитивен, добронамерен и уважителен – така ще го запомним ние, екипът на МУЗИКАУТОР. Общността на творците изразява дълбоките си съболезнования към всички приятели, близки и колеги на Кирил Маричков!
Лети по вечния си път, Щуреце!
Поклон пред паметта ти!
Поклонението пред големия български певец, музикант и композитор ще бъде на 15 октомври (вторник) от 13 ч. в църквата „Света София“.
Кирил Маричков – Моят свят
Автор на музика и аранжимент: Кирил Маричков
Автор на текста: Иван Андонов
И отново стоя на брега на реката
и загледал водата замислен мълча.
Тишина и мъгла бавно скапват душата,
младостта отминава както всяка мечта.
И макар че от кал сме направени, Господи,
аз не искам във кал да прекарам живота си.
И не искам тъй ням да стоя край брега
да очаквам промяна и все да мълча.
Как искам да живея в един различен свят!
Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад!
Моят път не е твоя, нека сам да вървя!
Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!
Моят свят не е твоя, искам сам да вървя!
Но преди да пропадна, поне за миг да полетя!