МУЗИКАлно наследство: Полин Виардо

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Портрет на Полин Виардо, 1830 г., Pyotr Fyodorovich Sokolov, Wikimedia Commons

Полин Микеле Фердинанд Гарсия е родена на 18 юли 1821 г. в град Париж, Франция. Певица, педагог, прекрасната пианистка, почитателката на руската култура, муза на прочути композитори и писатели, истинска сензация при гастролите си, значима фигура в историята на световното музикално развитие и част от европейския музикален елит.

Полин Виардо е родена в семейство на оперни певци от испански произход. Баща ѝ е знаменит тенор, композитор и вокален педагог - Мануел дел Популо Висенте Гарсия, за когото Джоакино Росини написва партията на граф Алмавива в „Севилският бръснар“. Майка й Хоакина Ситчес също е оперна певица, сестра й Мария Малибран е също изключително популярна заради своя изключителен вокален диапазон, брат й Мануел Гарсия Младши става един от най-известните музикални преподаватели в Париж.

Полин Виардо още от ранна възраст взима уроци по пиано от баща си, обучава се при Маркос Вега, органист в катедралата в Мексико сити и при Ференц Лист. Учи композиция, хармония и контрапункт с Антон Рейха (учител на Лист и Ектор Берлиоз и близък приятел на Лудвиг ван Бетовен) и пеене с майка си. Въпреки, че съдбата й отрежда кариера на певица, тя е един много талантлив изпълнител на пиано и често свири в дует със свои приятели като Фредерик Шопен, Клара Вик и Роберт Шуман.

След смъртта на баща си и сестра си, Полин Виардо става професионална певица. Покорява цяла Европа и Русия с изисканата си техника, изумителна сценична страст и гласов диапазон. Славата й става толкова голяма, че приятелката й Жорж Санд я използва за прототип в романа си „Консуело“, Роберт Шуман й посвещава „Песенен цикъл, оп. 24“; Йоханес Брамс пише „Рапсодия за алт“; Камий Сен-Санс й посвещава операта си „Самсон и Далила“; Ектор Берлиоз преработва заради нея операта си „Орфей и Евридика“; поетът Алфред Дьо Мюсе  й посвещава стихове и често пише за нея статии.

На 18 годишна възраст Полин се омъжва за много по-възрастния от нея Луи Виардо - френски писател, историк на изкуството, изкуствовед, театрален деец и преводач, който впоследствие менажира кариерата й. Бракът й обаче не попречва на тълпата обожатели. Отношенията й с руския писател Иван Тургенев, който се влюбва в нея, след като я гледа в „Севилският бръснар“ в Русия през 1843 г., а през 1845 г. дори напуска Русия, за да последва Полин Виардо в Европа, са все още интригуващи за почитателите на изкуството. Техните взаимоотношения са любопитни дори и за времето си, тъй като Иван Тургенев се установява трайно в домакинството на Виардо, става част от семейството й и третира четирите й деца като негови.

През 1870 г. Полин Виардо и семейството й заживяват в Парижкото предградие Буживал, във Вила Виардо , която е подарък от Иван Тургенев, а тя става  преподавател в Парижката консерватория. Вила Виардо в наши дни е реставрирана и действа като Европейския музикален център (CEM), под патронажа на Президентството на Френската република. В нея Полин Виардо изнася уроци и провежда концерти и музикални вечери, които са посещавани от най-отбраните представители на парижкия музикален и литературен свят като Цезар Франк, Жюл Масне, Хайнрих Хайне, Фредерик Шопен, Камий Коро, Клара Шуман, Росини, Чайковски и много други.

Полин Виардо е и талантлива композиторка- пише над 100 песни, 5 опери (3 по либрето на Иван Тургенев, 2 по нейни собствени); хорови песни, инструментална музика. Пише два тома упражнения за цигулка и наръчник по пеене, който е бил образец за вокалните изпълнения през 19 век. Издава вокални версии върху мазурки на Шопен.

Полин Виардо умира на 18 май 1910 г. на 88 годишна възраст в Париж, Франция.