МУЗИКАлно наследство: Панайот Пипков

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката 

Снимка: Панайот Пипков, източник Държавна агенция „Архиви“, Wikimedia Commons

Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Представител е на „първото“ поколение композитори, един от пионерите на българската професионална музика, капелмайстор, драматичен артист, поет, публицист, музикален педагог, общественик.

Панайот Пипков от дете пише проза и свири усилено на цигулка. Участва като актьор в Пловдивска любителска театрална трупа (1887 г.) и в софийските театри „Основа” (1889 г.), драматичното отделение на Столичната драматична трупа (1890 г.) и театър „Сълза и смях” (1892 г.). Със съдействието на артистите от „Сълза и смях” е изпратен да учи музика в Милано, Италия (1893-­95 г.). От 1899 г. последователно е диригент на музикалните дружества във Варна и Русе, учител по музика в Ловеч (1900-05 г.) и в София в Първа и Втора девическа гимназии и Девическото педагогическо училище.

Роден в Пловдив, прекарал по-голяма част от живота си в София, Панайот Пипков преживява най-щастливия си и пълноценен период в Ловеч. В града на люляците той живее само пет години, превърнали се в най-продуктивните в живота му, там се раждат и синовете му. Пипков подпомага местните музикални формации, създава за тях репертоар и ги ръководи, включително и военния духов оркестър на 34-ти Троянски полк.

Композирането на музиката към написаното от Стоян Михайловски и отпечатано в списание „Мисъл“ през 1892 година като „Химн на Светите братя“ стихотворение се оказва едно от най-значимите дела на Панайот Пипков.

„Малко дни преди 11 май на 1900-1901 учебна година имах час по пеене в един от третите класове на Ловечкото V-о класно мъжко училище „Йосиф І-й”, гдето учителствах за първи път и първа година. Трябваше да напиша нова песен за учениците, обаче по нямане на готов и подходящ текст, реших да отложа написването ѝ за следния час, а текущия да прекарам в изпяване на разучени песни.

Един от учениците се бе навел над някакъв учебник и четеше с увлечение напечатаното в него стихотворение на Св. Св. Кирил и Методий от именития наш мислител и поет Стоян Михайловски. Понеже търсех текст, надвесих се и аз да прочета непознатото за мен стихотворение. Още непреполовил бисерните му куплети, в главата ми прозвуча вече вдъхновена от тях музика. Пред черната дъска се мъдреха тебеширени късчета.

В бързината, с която почнах да чертая петолинието, тия дребни късчета се топяха между пръстите ми или се пръскаха на вси страни, обърнати на прах. Учениците – всякога будните ловчански ученици, разбраха, какво ми трябва. Повече от двама-трима се втурнаха в дирекцията за тебешир. Написването на музиката за четири еднородни гласа не трая повече от петнадесет минути, обаче за първи път в живота си и аз почувствах нужда от повече ръце. Имах на разположение още тридесет минути, време, достатъчно да разуча песента поотделно и да опитам дружно.

След първото ѝ изпяване в хор, удари звънецът, но учениците, мнозина от, които бяха и певци в ръководения от мен ученически църковен хор, станаха прави и ме помолиха да прекараме междучасието в неколкократно изпяване на новата песен. Те дори не изчакаха моя отговор и запяха с такава сила на прелели от възторг детски гласове, че всичкия шум от настъпилото междучасие заглъхна. Учители и ученици се трупаха пред вратата на класа, за да слушат каквото не бяха чули до тоя ден”, пише в спомените си за този паметен ден Панайот Пипков.

Панайот Пипков е автор на две детски оперети; китки от народни песни и маршове за духов оркестър; клавирни пиеси, хорови песни, пиеси за цигулка; театрална музика и др. Клавирните му пиеси са едни от първите български образци в жанра. От хоровите му песни най-популярни са „Химн на Кирил и Методий” („Върви, народе възродени”) по текст на Стоян Михайловски (1901 г.) и песента „Сладкопойна чучулига”, текст на Ц. Калчев (1903 г.), които включва в детската си оперета „Щурец и мравка” (1910 г.). Другата негова оперета „Деца и птички” добива широка популярност. Детските и училищните му песни са издадени в три сборника (1902, 1903, 1904 г.).

Панайот Пипков е Почетен гражданин на Ловеч (посмъртно) от 3 май 2001 г. „за принос в културата на Ловеч и България“, а Люляковите музикални тържества в Ловеч са наименувани „Панайот и Любомир Пипкови“. Улица в Ловеч и градския смесен хор носят неговото име. Плевенското национално училище по изкуствата носи името на композитора.

Панайот Пипков умира на 25 август 1942 г. в София, на 70-годишна възраст.

В текста са ползвани материали от страницата на Съюза на българските композитори