МУЗИКАлно наследство: „Народна песнопойка“ на петимата софийски книжари и Лъвов мост

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна история, свързана с музикалното творчество

Снимка: Wikimedia Commons, Столична община

Малко преди Освобождението, на 15 ноември 1877 г., София става свидетел на мрачна трагедия – четирима софийски книжари, верни съратници на Левски, увисват на бесилото. Георги Стоицев – Абаджията, Стоян Вардев–Табака, Киро Кафеджи и Никола Крушкин–Чолака заплащат с живота си за разпространението на бунтовни книги, както и на сборника песнопойка „Народни песни“, която съдържа 290 хайдушки и революционни песни. Тяхната смърт, обаче, спасява София от грабеж и опожаряване, тъй като чуждите консулства протестират и заклеймяват турските издевателства.

Едва на 29 години Георги Стоицев–Абаджията бил най-младият от четиримата заловени през злополучния ноемврийски ден. Роден през 1848 г. в Горна Джумая (дн. Благоевград), той служел като псалт в църквата „Св. Крал” в София (дн. „Св. Неделя“). Бил е куриер на Софийския революционен комитет. Притежавал своя книгопродавница в хана на Кара Димитър Тахов в Драз махала (около днешния Лъвов мост). Вдъхновен от революционните идеи, пеел в храма не каноничното „Верую в единнаго Бога”, а „Верую в нашего хъша балканского, яко ест твой бог и спасител...”.

Заловен е по пътя от Радомир край огъня на един овчар. Като видял отдалече препускащите конници, Георги Стоицев – Абаджията разбрал за опасността и тръгнал да гори бунтовните книжа, които се намирали у него. Вместо да запази единствено тескерето си (паспорта си), в бързината оставил в джоба си екземпляр от сборника песнопойка „Народни песни“, в който била поместена и забранената по това време „Вятър ечи, Балкан стане” на Добри Чинтулов. На разпита лъже, че книжката е намерил случайно по пътя, но кадията успява да научи от простодушната му майка кой и как му е дал бунтовната книжка и така заптиетата арестували и останалите книжари. Обесен е в Драз махала на „Шарения мост“ (дн. „Лъвов мост“), а в наши дни има поставена паметна плоча.

Никола Крушкин – Чолака е роден през 1836 г. в Бистрица. Като дете пада в огъня, поради което едната му ръка е обгорена и трудно подвижна, оттам е прякорът му Чолака. Той бил послушник и после дякон в Драгалевския манастир , където се запознава с Левски. Впоследствие става негов активен съратник в Софийска област.

„Шопският апостол”, както го наричат, държал книжарница на ъгъла на днешните улици „Алабин“ и „Витоша“ и не само че продавал „опасна“ литература, но често бил домакин на заседанията на Софийския революционен комитет. На дъното на феса си Никола Крушкин изписал цветиста ругатня срещу турците и с удоволствие свалял феса си пред минаващите големци, като мислено по този начин всеки път ги „попържал”. Обесен е пред собствената си книжарница.

Киро Геошев Хранов (Киро Селянчето, Киро Кафеджи) е търговец, софийски книжар, съратник на Васил Левски и член на Софийския революционен комитет. Дюкянът му с книжарницата е на Конския пазар (до днешния Солни пазар). Участва в национално-освободителните борби. Като сподвижник на Васил Левски, пропагандира българската национална идея. Разпространява в София и в околните села родолюбива литература, в това число и сборника песнопойка „Народни песни”.

През 1876 г. Киро Геошев организира и финансира протестна делегация на българи от Софийско и Пернишко, която свидетелства пред руския цар за издевателствата на турците при потушаването на Априлското въстание. Киро Геошев е обесен на Конски пазар, а бесилката е точно над олтара на старата черква Св. Спас. Дик де Лонли, по това време военен кореспондент на френския вестник „Le monde illustre”, пише: „Едно момче от осъдените пеело славянска патриотична песен пред бесилката“. Това е Киро Геошев, който при екзекуцията си пее „Вятър ечи, Балкан стене”.

Стоян Неделчев Вардев – Табака е роден в село Якоруда през 1831 г. Между 1864 – 1865 г. заедно с братовчед си Никола Стефанов Вардев откриват на Златарската чаршия (днешната улица „Сердика“) първата си книжарница в София. Единият продава в книжарницата, а другият обикаля селата и градовете. Книжарницата доставя български книги и учебници на училищата в Софийско и в Източна Македония. Стоян Табаков и Никола Вардев са членове на Софийския революционен комитет.

През 1877 г., по подозрение за революционна дейност, турците правят обиск в книжарницата им, където също откриват революционна литература. В ареста до Никола Вардев допускат на посещение невръстната му дъщеря Катерина. С най-необходимите вещи тя донася и гребен, на който Никола Десов е надраскал с игла: „Преструвай се, че приемаш исляма. Русите идат!”.

Така той доживява идването на руските войски в София. Стоян Вардев–Табака е обесен в Капана – на пресечката на улиците „Дондуков“ и „Веслец“ до Часовниковата кула, където днес е поставена паметна плоча.

След Освобождението се опитва още в 1878 г. да открие първата печатница в града, след това е съдебен заседател, апелативен съдия и адвокат в столицата София. Вълнува се от съдбата на останалия под турска власт Разлог. В 1914 година завещава на училището в родното си село Якоруда 3000 златни лева за подпомагане на бедни ученици. На негово име днес е наречена улица „Хаджи Никола Вардев“ в Якоруда.

Веднага след Освобождението, възрожденецът Христо Г. Данов, родоначалникът на книгоиздаването в България, предлага на мястото на някогашния „Шарен мост“ да се изгради мемориал на обесените книжари.

Според първоначалния проект мостът е централен елемент, около който трябва да се изгради голям кръгов площад, разделен на две от Владайската река, наричана в тази си част тогава „Канла“ (кървава).

Проектът е на Вацлав Прошек. Изпълнението му се осъществява през 1889 – 1890 г. от фирмата „Братя Прошек“ и струва огромните по това време 260 000 златни лева. От целия комплекс е построен само мостът с лъвовете, изработени от виенската фирма „Филип Ваагнер Биро“.

Бронзовите фигури, поставени в четирите ъгъла на Лъвов мост, символизират тези български герои – софийските книжари.