МУЗИКАлно наследство: Емануил Манолов

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Емануил Манолов, източник: Сканирано от Енциклопедия на българската музикална култура, Издателство на БАН, 1967г., Wikimedia Commons

Емануил Иванов Манолов е роден на 7 януари 1858 г. в гр. Габрово. Представител от „първото поколение композитори“, той поставя основите на българската опера. Емануил Манолов е автор на песни, на инструментални пиеси, навлезли широко в репертоара на българските духови оркестри, с голям  принос в областта на детската песен, училищното музикално възпитание и училищните хорове. Основоположник на българското професионално композиторско творчество.

Емануил Манолов учи в Московската консерватория. Там прави първите си опити за композиция, както и съчинява маршове и песни. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, за да участва като доброволец, свири в духовия оркестър на I-ви Софийски полк. В продължение на 9 години (от 1890-та) е капелмайстор на духовия оркестър на XXI-ви пехотен полк в Асеновград. Така, Емануил Манолов става първият български капелмайстор, тъй като всички преди това са чехи. По това време той започва да събира активно родопски песни и да ги обработва за хор и духов оркестър. По-късно, тези музикални произведения са издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. Емануил Манолов композира: „Родопска легенда“, „Овчарска идилия“, „Народен букет“ – за  духов оркестър, както и хоровите китки: „Повей, повей, буйни ветре“, „Мама Иванчу думаше“, „Я надуй, дядо, кавала“, „Вело моме“ и други. Сред  известните му творби са: „Работнически марш“ по текст на Георги Кирков, „Учителски марш“ по текст на Христо Максимов, „Юнашки марш“ и други. С композирането на тези музикални произведения, Емануил Манолов поставя началото на българската революционна песен.

От 1899-та г. до края на живота му композиторът работи като капелмайстор на ХXIII-ти Шипченски полк. С град Казанлък е свързана най-плодотворната част от живота на Емануил Манолов. Там той създава смесен хор и симфоничен оркестър при Ученолюбива дружина “Искра” (Народно читалище “Искра) и само за две години написва 118 песни за деца, които издава в първата българска музикална библиотека “Славееви гори”. Тези произведения достигат до почти всички училища в България и стават основа на музикалното образование в страната.

Емануил Манолов е автор на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), написана по едноименното стихотворение на Иван Вазов. Композиторът се смята и за основоположник на българската опера.

Емануил Манолов оставя значимо музикално наследство: 12 тетрадки с 120 детски и училищни песни, събрани в библиотека „Славееви гори“, хорови песни, събрани в библиотека „Звукове“, вокални дуети и квартети, камерни пиеси, валсове, солови песни за пиано, цигулка, флейта, аранжименти за духов оркестър, смесен хор, литургични песнопения, маршове и други.

Редица песни на Емануил Манолов и сега са част от репертоара на нашите хорове и възпитават поколения българи. Един от безспорните примери за това е произведението „Хубава си, татковино” по текст на Петко Славейков и музика Емануил Манолов.

Емануил Манолов умира на 2 февруари 1902 г. в град Казанлък на 44-годишна възраст. Има пет деца. Синът му Христо Манолов (р.1900-п.1953) е композитор и диригент, създател и пръв диригент на хор „Гусла“, а внукът му Здравко Манолов (1925 - 1983) е композитор и музикален педагог, автор на емблематичните песни за мъжки хор „Тъпан бие“ и „Дилмано, Дилберо“.

В град Габрово е издигнат паметник на композитора Емануил Манолов; Домът на културата в града носи името му, а в Казанлък се намира улица, кръстена в негова чест. 

Хубава си, татковино
текст: Петко Славейков, музика: Емануил Манолов

Хубава си, татковино,
име сладко, земя рай,
сърце младо и невинно
за теб трепка, та играй.

Мили ми са планините
и на север, и на юг,
драги ми са равнините,
набраздени с наший плуг.

На уста ми сладка дума –
ще да бъде този кът,
дето Дунав, Вардар, Струма
и Марица си текат!

Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ.