МУЗИКАлно наследство: Александър Николов-Сашо Сладура

19.01.2024 г.

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Паметник на Александър Николов, по-известен като Сашо Сладура в Пловдив. Wikimedia Commons

Александър Георгиев Николов е роден на 15 септември 1917 година в Плевен. Известен български джазов музикант, виртуоз, любимец на арт-средите през миналия век, Александър Николов е един от дисидентите в музикалната история на България.

Роден е в семейството на Георги Николов, който завършва декоративно инженерство в Прага, и чехкинята Екатерина Ендерс – дъщеря на управител на голям чешки замък. Бащата на музиканта е един от създателите на Борисовата градина, Кайлъка в Плевен и Симеоновата градина в Пловдив.

Александър Николов учи в италианското училище в Пловдив, чийто директор е Анджело Джузепе Ронкали, станал по-късно 261-вият папа на Римокатолическата църква. Продължава образованието си във френския колеж „Свети Августин“ в Пловдив, а после учи музика в консерваторията в Прага.

След завръщането си в България започва работа в царския симфоничен оркестър, разформирован след 9-ти септември. През 1944 г. Александър Николов става солист- цигулар в столичното джаз трио „Овчаров“, вокалист на което е Леа Иванова. Триото става толкова популярно, че е канено във всички елитни заведения, обичайно посещавани от комунистическите управници. Шеговитият му нрав и вицовете по адрес на властта му носят прякора Сашо Сладура. Приятелите му го описват като благородник, бохем, ларж, душа на всяка компания. Разказва без притеснение и на всеослушание вицове за Вълко Червенков, Тодор Живков, Георги Димитров и всички първи комунистически функционери.

Бохемският начин на живот, свиренето на джаз – неприемлив и приеман като развращаващ стил музика по това време, превръщат музиканта в обект на наблюдение от страна на Държавна сигурност. На 25 декември 1959 г. Александър Николов получава първата си присъда за уронване престижа на народната власт и на българо-съветските отношения. Бива докладван като „скърцащ на цигулката си по кабаретата пияница, женкар, плямпало, озлобен и мразещ новото време човек, вицаджия срещу родината си“. „Той е гениален музикант, но средата, в която се движи, го разсипва: пият, наливат се и свирят!“, се казва на съдебния процес. Осъден на 1 година, но излежава в затвора 7 месеца. След излизането си на свобода е изселен в разградското село Ушинци и работи в местното ТКЗС.

През следващата годна попада в списък, изготвен от дясната ръка на Тодор Живков – Мирчо Спасов, генерал от Държавна сигурност и сочен като създател и ръководител на зловещите лагери в България. Списъкът е направен с цел ликвидирането на „упадъчни елементи“. На първо място в него е Александър Николов – Сашо Сладура. Определен е да бъде изпратен в трудовия концлагер ТВО Ловеч, иронично наричан „Слънчев бряг“. Според официалната версия музикантът е въдворен там през 1961 г. поради склонността си да осмива властта, а конкретен повод е изказването му пред минувач пред църквата „Света Неделя“, докато посочва Партийния дом – „Отсреща е горящият цирк, а в него се намира и главният циркаджия“.

Според показанията на очевидци той е убит още в деня на пристигането си в Ловеч, според други успява да преживее едва 11 дни и е подложен на жестоки побои и малтретиране. Впоследствие на 44-годишния Александър Николов – Сашо Сладура е издаден смъртен акт, в който е записана датата 26 септември 1961 г., а като причина за смъртта е посочена „ангина“.

През 2002 година в Пловдив е поставен паметник на музиканта, направен по инициатива на д-р Георги Лазаров, съученик на Александър Николов – Сашо Сладура. Паметникът се намира в Стария град, в пространството между Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ и Античния театър.