МУЗИКАлно наследство: Любка Рондова

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Любка Рондова-Смиляна, Фолклор ТВ / Print Screen, YouTube/

Любка (Люба) Василева Рондова-Караянева е българска народна певица от Македонската фолклорна област. Родена на 24 август 1936 г. в костурското село Шестево (на гръцки: Сидирохори), Егейска Македония, Гърция. Нейният дядо, Димитър Илиев (Буджов), е участник в Илинденско-Преображенското въстание. Гражданската война в Гърция (1946-1949) разпилява семейството по света. Любка Рондова, заедно с двамата си братя и още 28000 техни връстници на възраст между 2 и 14 години, стават така наречените „деца-бежанци”, които Демократичната армия на Гърция организирано извежда без родителите им от страната през март и май 1948, за да ги „предпази“ от ужаса на войната. Същото събитие е наречено от гръцката десница „отвличане на деца”. Така още невръстна е изселена първо в Полша, а след това в Чехия. Израства по интернати заедно с други свои връстници, основно от български произход. Завършва славянска филология в Карловия университет в Прага. Говори няколко езика. През 1960 година, след двадесетгодишна раздяла, семейството ѝ се събира в Прага от четирите посоки на света – Австралия, Узбекистан, Чехия и Полша и след това се установява завинаги в България.

В родината си Любка Рондова работи като екскурзовод, кореспондент-преводач, редактор, началник отдел „Научна информация и квалификация” и отговорен секретар на изданието „Проблеми на рекламата” в държавното предприятие „Реклама”, в отдел за духовно развитие в Комитета за култура. Дълги години е началник отдел „Култура” и секретар на Съвета за духовно развитие в община „В. Левски”, днес „Оборище”.

Наред с трудовата си дейност, тя неуморно събира и популяризира народни песни на българите от Македония. Намира своята истинска сцена в най-стария в България Ансамбъл за народни песни и танци „Гоце Делчев” към Съюза на македонските културно - просветни дружества, София, създаден през 1945 г. от български бежанци от Вардарска и Егейска Македония. В него работи като солистка и филолог 30 години. С ансамбъла изпява и записва едни от най-хубавите си песни, изнася множество концерти в света. Нейните песните са аранжирани от Иван Павлов, Любен Тачев, проф. Кирил Стефанов, Александър Кокарешков, Никола Ваклинов, Емил Колев и много други.

Любка Рондова успява да направи достояние богатството на песенното творчество на българите от Македония. Дава живот на десетки песни от сборниците на братя Миладинови, на Кузман Шапкарев и други възрожденци. Наред с огромния си репертоар от автентични народни песни, певицата създава и свои авторски песни по свои стихове или на други поети. Огромният ѝ опит и доброто познаване на народното творчество ѝ дава възможност да създава музика по оригинални народни текстове, чиито мелодии са забравени, а част от тях са „Велико дульбер бугарко”, „Три коня лудо тераше”, “Будинска Яна”. Приживе разказва, че все още има над 400 непубликувани песни, които е съхранила от майка си.

Една от най-големите ѝ гордости е, че има българчета, кръстени на нейната песен-емблема „Смиляна“ - обредна песен от Костурско, мелодията на която е създадена от майката на певицата - Василка Рондова.  „Биляна платно белеше”, „Кальо Калино девойко”, „Църна чума в Македония”, „На гости ти дойдох, „Кито моме”, „Цъфнало цвеке шарено”, „Болен ми лежи”, „Айде слушай, калеш бре Ангьо” отдавна са визитна картичка на певицата.

Издател на всичките и́ солови албуми, Николай Рибаров споделя в интервю за БНР:

„Знаем, че тя е един прекрасен изпълнител, популярен – казва той. – Но ми се иска да помним начина, по който тя подбираше и подготвяше песните си. Не само оригиналните фолклорни образци. През последните години Люба доби смелост да напише собствена музика върху народен текст. Или към автентична мелодия от определен регион да създаде текст. Този процес при нея беше безкомпромисен – нещо, което малко хора правят. Лесно е да направиш нов аранжимент на известна песен, наложена от голям изпълнител, и да блеснеш. Трудно е сам да намериш песен, която да направиш известна, „да уцелиш дамара“, както казваше Люба, да достигнеш до душата на хората. А това тя го умееше. Прецизно подреждаше текстовете, записани от различни хора, и когато имаше възможност да издадем нещо, избираше това, което най-много и́ харесва. Не бива да забравяме също, че беше човек образован, изключително ерудиран. Винаги разполагаше с много информация – говореше и четеше на няколко езика, слушаше радио на няколко езика.“

Любка Рондова е носител на много отличия, награди и грамоти. През 2003 г. е наградена с медал „100 години Илинденско - Преображенско въстание“. През февруари 2015 г. е наградена от Годишните фолклорни награди, посветени на Гюрга Пинджурова в приз „Цялостен принос към българския фолклор“ със Статуетка и плакет 120 години от рождението на Гюрга Пинджурова.

Носител и на орден „Кирил и Методий“ II степен и златен медал „Петко Войвода“. За приноса ѝ към развитието и популяризирането на българската култура през 2022г. е удостоена с орден „Стара планина“.

Любка Рондова умира на 15 март 2016 г. в София на 79-годишна възраст.

„Народ, който пази хилядолетната си история, не е дошъл случайно на този свят“, Любка Рондова