България и Турция – две паралелни реалности на Балканите в лицензирането на авторски права

България и Турция се очертават като два ключови развиващи се пазара с потенциал за значителен растеж в събираемостта на авторски възнаграждения. Това установява Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори (CISAC) в своя Годишен доклад за 2025 г.  Въпреки географската близост, мащаба и ситуацията в двете страни разкрива различни предизвикателства, но и сходни възможности.

Според CISAC едва 10% от публично изпълнение* в хотелите, ресторантите и кафенетата в България притежават лиценз за използване на музика в търговските си обекти. По-голямата част от търговските обекти, които използват защитен репертоар без да се лицензират ощетяват авторите и подкопават основния механизъм за защита на техните права.

Сходна е ситуацията и при събитията, организирани с общинско финансиране – около 95 от 265 общини в страната изпълняват лицензионните си задължения. Това поставя сериозни въпроси както за информираността, така и за прилагането на закона за авторско право.

Фокусът тази година на CISAC е обърнат към развиващи се пазари като българския и има за цел да катализира положителни законови промени, които да подобрят събираемостта на заслужените авторски възнаграждения от радиа, телевизии, търговски и туристически обекти, организатори на концерти и всякакъв друг вид ползватели на защитено авторско съдържание.

Международната конфедерация на дружествата на автори и композитори препоръчва законодателни промени, сред които задължително лицензиране на нови бизнеси, ясна отговорност на местната власт, справедлив механизъм за определяне на тарифи, както и въвеждане на компенсации от частно копиране на защитено съдържание.

По отношение на нашата съседка Турция в годишния доклад се отбелязва, че въпреки 19-ата най-голяма икономика в света и има активен вътрешен музикален пазар, авторските възнаграждения на глава от населението са сред най-ниските в Европа. Причините според международните специалисти е неефективно колективно управление, слабо правоприлагане и ниско ниво на уважение към авторското право.

CISAC вече реализира конкретни действия - разработване на пазарна стратегия с фокус върху три сектора - радио- и телевизионно излъчване, въвеждане на международни стандарти и хотелиерство и търговия, като приложения лицензиране по модела „едно гише“, се посочва в доклада. Задачата на Турция в областта на правоприлагането на закона за авторско право е с малки, но целенасочени стъпки да се достигне до значително увеличение на събираемостта в следващите 7 години.

И в двете държави CISAC идентифицира нуждата от  засилено институционално партньорство, повишаване на културната и правната осведоменост и установяване на по-ефективни механизми за контрол и санкциониране.

За България Общото събрание на CISAC, проведено в София през май 2025 г., бе стратегически момент за мобилизация на политическа воля и обществена нагласа. То е възможност страната да навакса и да се позиционира като активен участник в съвременната културна и правна архитектура на Европа.

*Понятието „публично изпълнение“ по смисъла на българския Закон за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) се отнася до използване на музика извън тесен семеен или личен кръг. Лицензирането на публично изпълнение обхваща широк спектър от обекти, сред които попадат заведения за хранене и развлечения (ресторанти, кафенета, барове, клубове), хотели и места за настаняване, магазини, търговски и бизнес центрове, фитнеси и спортни зали, салони за красота, административни сгради, обществени и културни институции, както и транспортни средства с пътници. Всеки от тези обекти, когато използва музика в присъствието на публика/клиенти, подлежи на лицензиране чрез съответната организация за колективно управление на права – в случая с музикалното съдържание в България, това е МУЗИКАУТОР.