Иван Димитров: Настояваме за квотно присъствие на българска музика в българския ефир, за да се превърне той в дом за нашите деца
Да се превърне българският ефир в дом за нашите деца. Този апел отправи изпълнителният директор на Музикаутор Иван Димитров в интервю с Цоня Събчева по радио „Фокус“ в петък, 13 март 2020 г.
Иван Димитров мотивира въвеждането на квота за българска музика в медиите с това, че такава практика има в над 15 европейски държави. По този начин те защитават националния си интерес, защитават националния си език.
Изпълнителният директор на Музикаутор посочи, че частните медии също имат обществена функция, макар и не по начина, по който тя е дефинирана за държавните медии, защото излъчват на територията на България. Тоест, българското съдържание следва да е национална политика, защото говорим за национален ефир.
„Ако има тенденция в световен план, която прави англоезичната музика по-силна, защото тя е подкрепена от изключително силна индустрия, защото езикът става универсален, международен, въпросът е: как малка държава с население, което се стопява непрекъснато, с малцинства, за които българският език не представлява ценност, за това естествено отговорност носим всички ние, държавата, но и хората, ние като общество, как ние можем да съхраним всъщност този език? Как можем да погледнем не в рамките на една финансова година, какъвто е за съжаление в краткосрочен план погледът на всеки бизнес в България?“, попита Иван Димитров.
Българската музика, която звучи на територията на България, е под 20%. Квотата, изтъкна Иван Димитров, е извънредна мярка, която показва, че има криза, и това е единственият механизъм, до който много държави се допитват и който ползват, за да постигнат баланс, за да съхранят това, което имат.
Иван Димитров изрази разбиране, че откриването на качествена българска музика, жанрово разнообразна към настоящия момент е предизвикателство, защото българската музика не е събрана на едно място в банка, от която музикалните издатели да избират. Но то е предизвикателство до голяма степен и за това, че самите медии не дават шанс на младите творци за изява. „Представете си, вие създавате едно парче и то потъва в интернет. Кой и как би могъл да го открие там?“, попита изпълнителният директор на Музикаутор.
Той обясни, че ефектът и позитивите от квотата в дългосрочен план биха били много повече от това в краткосрочен план да се съобразим с неудобството на музикалните редактори в медиите. Но доколкото сама по себе си е ограничение, квотата дава и безкрайно много свобода и огромен избор от български произведения.
„Има аргументи, социологията на „Алфа Рисърч“ показва, че 72% от българското общество иска 6 от 10 песни в медиите да бъдат с българско съдържание. Ние не искаме това нещо да бъде наложено, ние искаме квота, която е далеч по-малко: една на всеки три песни да бъде на български език, да бъде на български автор. И това мисля, че е нормално за българския ефир. Нека той да се превърне в дом за нашите деца“, резюмира Иван Димитров.
Цялото интервю можете да прочетете по-долу:
Иван Димитров: Настояваме за квотно присъствие на българска музика в българския ефир, за да се превърне той в дом за нашите деца
13 март 2020 | Радио „Фокус“
Иван Димитров, изпълнителен директор на Музикаутор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
Водещ: Продължаваме темата за присъствието на българската музика в радио и телевизионния ефир. Припомням, че БСП и ВМРО внесоха законопроекти за квота българска музика в ефира. БСП предлага излъчването от всяко радио на над 30% на българска музика да бъде финансово подкрепено със създаден за това държавен фонд. Според ВМРО квотата следва да е задължителна, една трета от всички излъчвани по радиата и телевизиите музикални продукти да бъдат на български език или с българки автор. Първоначалната идея на внесените от различните парламентарни групи предложения тръгва от „Музикаутор“. В петък организацията на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права излезе и тя със своя позиция. Защо „Музикаутор“ твърди, че зад аргументите на Българските радио- и телевизионни оператори – АБРО, които са срещу квотното присъствие, седят зле прикрити антибългарски интереси. Това е достатъчно основание за да поканим и чуем анализа и гледната точка на изпълнителния директор на „Музикаутор“ Иван Димитров. Г-н Димитров, защо смятате, че зад позицията на АБРО стоят зле прикрити антибългарски интереси?
Иван Димитров: Нека кажем направо, освен позиция на АБРО това е и позиция на Радио „Фокус“, нали така? Защото Радио „Фокус“ подкрепя позицията на АБРО и в този смисъл ми позволете още в началото да направя корекция на това, което анонсирахте. Има два законопроекта, факт. Единият на Българска социалистическа партия, които предвиждат медиите, които пускат българска музика да бъдат финансирани не от специално учреден фонд, а от един фонд, който съществува в Комисията (да се чете Закона - бел. ред) за радио и телевизия повече от 10 години и никога не е функционирал.
Водещ: Той трябва да се учреди сега и би могъл да тръгне.
Иван Димитров: Понеже той никога не е функционирал, той е предвиден да се финансира със средства от всички ни, които слушаме националното радио и гледаме националната телевизия. Той никога не е функционирал този модел и надали някога ще тръгне в България. По тази причина предложението на БСП беше Министерството на финансите да отпуска специални средства, чрез които да се стимулират медиите. Самото Министерство на финансите излезе с доста подробно становище, в което ясно и категорично подчерта, че това е невъзможно. Поради една-единствена причина – заради европейските правила, защото това ще бъде специален бонус към частния бизнес. Та искам да подчертая и е много важно, когато комуникирате това нещо, да давате яснота на вашите слушатели, че такъв механизъм няма никъде в Европа. Тоест, ако в Европа има над 15 държави, които имат квоти за национална музика, по този начин защитават националния си интерес, защитават националния си език, никъде не е предвидено държавата да подпомага този процес и да го финансира. Това е национална политика, защото говорим за национален ефир. И в този смисъл аз си позволявам да припомня едно невероятно, прекрасно и велико дело на основателя Радио „Фокус“ за възстановяване на българските военни маршове. Една прекрасна инициатива и тази инициатива мен лично ме вдъхнови и книгата „Каймак-Чаланъ“, същият този човек, Красимир Узунов, Бог да го прости и вечна му памет, беше написал една книга за Каймак-Чалан и за българските усилия там. Когато отидох на това място, вдъхновен от тази книга, ясно си дадох сметка, какви са били националните усилия България да бъде обединена и тук да звучи български език и българска реч. Това, което се опитва АБРО да ни убеди в момента, е, че няма достатъчно българска музика. Това не е така. Има достатъчно българска музика. Въпрос на усилие и на стимули е тя да се развие още малко и да стане устойчива. И задавам въпроса, как е възможно в държави като Полша, в държави като Македония, Франция, Белгия и да не изброявам всички останали европейски държави, да съществуват квоти и да съществува национална политика за стимулиране на местния език, а в България това е невъзможно. Защо една дългосрочна визия трябва да срещне краткосрочното разбиране на медиите, че не могат да се справят с това предизвикателство. Това са все въпроси, които остават отворени.
Водещ: И понеже така започна разговорът, г-н Димитров, длъжна съм да ви обърна внимание, че радиото, в което работя, „Фокус“ излъчва повече от 30% българска музика. Първо, ние продуцирахме тези маршове, което е много хубаво, че си го спомняте. Те са 20 на брой и ние ги излъчваме постоянно, освен че сме ги издирили, записали и възстановили.
Иван Димитров: И това е прекрасно. Дано да продължава.
Водещ: Ние не смятаме да се отказваме. Това е част от нашето наследство. Тоест ние излъчваме постоянно българска музика, ние имаме предавания за българска музика – специализирани музикални предавания. Така че ние не виждаме в цялата суматоха, която възникна, какъв е натискът за над 30%, при положение, че радио „Фокус“ постоянно излъчва такава музика, включително фолклорна и възрожденска.
Иван Димитров: Вие изхождате от един частен принцип в момента, който е похвален сам по себе си, давайки тези резултати и показвайки това, което правите, но ние тук говорим за националния ефир. Говорим за едно пространство на територията на България, в което общата тенденция всъщност е много различна от това, което Радио „Фокус“ постига.
Водещ: Смятате ли, че ако се приеме законопроект със задължителни квоти, ще постигнете резултат?
Иван Димитров: Българската музика, която звучи на територията на България, е под 20 %. И сега ви задавам следния въпрос, на който трябва да търсим отговор. Защото за мен това е важно, след дискусия да търсим нещата и да стигнем до изводи и до това, което ни обединява. Ако има тенденция в световен план, която прави англоезичната музика по-силна, затова, защото тя е подкрепена от изключително силна индустрия, затова, защото езикът става универсален, международен, задавам въпроса: как малка държава с население, което се стопява непрекъснато, с малцинства, за които българският език не представлява ценност, за това естествено отговорност носим всички ние, държавата, но и хората, ние като общество, как ние можем да съхраним всъщност този език. Как можем да погледнем не в рамките на една финансова година, какъвто е за съжаление в краткосрочен план погледът на всеки бизнес в България, на ниво оцеляване. Как може да погледнем в перспектива от 10-15-20 години. Как и кое е нещото, което може да ни съхрани като нация, как и защо е възможно в Европа да съществува квотен принцип и ЕС в момента доработва директива, която ще даде възможност и ще наложи изискване медиите, националните да въртят 50% европейско съдържание. Отново, за да може да се противопостави на тази огромна индустрия, която залива света с много и бих казал качествена музика. Как може да се даде шанс на родното производство? Защо в Европа се стимулира по този начин кинопроизводството. Много е лесно да се отпуснем и да кажем, че има достатъчно качествено кино и факт, такова се създава и в САЩ, и в Китай, ако искате, и в Япония, и в Русия, и т.н. Защо се инвестират средства, за да се поддържа това изкуство? И това са много сериозни въпроси, които, пак казвам, в краткосрочен план, давам си сметка, изискването да се открие качествена българска музика, жанрово разнообразна към настоящия момент е предизвикателство. Но то е предизвикателство до голяма степен и за това, че самите медии не дават шанс на младите творци за изява. Представете си, вие създавате едно парче и то потъва в интернет. Кой и как би могъл да го открие там? Възможно ли е в един океан вие да отидете да ловите риба с въдица и да намерите това, което ви харесва? При условие, че самата платформа е организирана по начин да промотира големите, силните лейбъли, които създават тази силна музика, зад които седят сериозни бизнеси. Невъзможно е. И това означава, че ние трябва да зачеркнем възможностите за младите българи да творят музика, да творят музика на български език. Защо не погледнете подкрепата, която това предложение получава от толкова много организации, свързани с всички видове изкуства, продуценти, кинаджии, художници, включително Българската хотелска и ресторантьорска организация го подкрепя. Защо не правите връзката с това, че туризмът в България генерира 12% от БВП в страната? И ако това е така и ако ние в България искаме да представим нещо различно, уникално, специално, наше, има ли интерес да се развива българската музика, българското изкуство, за да можем да привлечем повече чужденци? Тоест, ако самоцелното налагане на квота и ефекта, който в дългосрочен план това нещо би могло да окаже, аз мисля, че позитивите на квотата към настоящия момент биха били много повече от това в краткосрочен план да се съобразим с неудобството на музикалните редактори в медиите.
Водещ: Г-н Димитров, нека сега да вървим поред. Кой ще определя кои песни радиата да излъчват?
Иван Димитров: Музикалните редактори имат изцяло свобода да определят както жанровете, така и самите произведения. Тук никой не може да им наложи. Единственото изискване е тази музика да бъде създадена от български творци. И понеже българските творци, за да оцелеят, се налага да създават музика на чужд език, понякога английски, и се опитват с това нещо да пробият навън и се борят с всички сили да го направят. Защото нашият пазар сам по себе си не е достатъчен, ние в законодателното предложение, следвайки практиката от другите държави, всъщност казваме, че поне 50% от тази българска музика следва да е на български език. Така че поне един от авторите да е българин и поне половината от съдържанието, което звучи в медията в рамките на тази квота да бъде на български език. И това според мен, доколкото само по себе си е ограничение, но дава и безкрайно много свобода и огромен избор всъщност от произведения. В момента стартирахме една кампания. Помолихме група общественици, хора, които се занимават с музика, да направят своя класация: три (да се чете 33 - тридесет и три - бел. ред) песни, качествени, хубави български песни, които никога не са достигали до ефир. И вие ще видите, всъщност колко голям избор има. Аз си давам сметка, че в момента липсва т.нар. банка за българска музика, тоест място, от където един музикален редактор може да влезе и да открие качествен запис на съответно българско произведение, да, това е предизвикателство. Но вместо държавата да отпуска пари за бизнесите за това, че биха въртели българска музика в България, спокойно може да се създаде такава платформа за удобство на всички. Защото хубаво е да я има тази българска музика. БНР има „Златен фонд“, ние ще създадем ли някога златен фонд? Или музиката след 1990 г., когато настъпиха промените в България, ще бъде зачеркната изцяло? Въпрос на отговорност и на мислене. България е била силна икономически по времето на Стефан Стамболов. Тогава знаете, какви квоти е имало и за какво, каква е била националната политика и благодарение на тази национална политика България е имала икономическата мощ да извърши три войни.
Водещ: Г-н Димитров, това, което вие настоявате за квотите, радиата повече или много си го изпълняват. Как вие бихте определили музиката, която излъчва Радио „Фокус“ с възстановените маршове? Те спадат ли към тази банка или не спадат? Те българска музика ли са?
Иван Димитров: Те са българска музика категорично, и то българска музика от най-висша проба на качество.
Водещ: Точно така. Значи спадат към тази квота?
Иван Димитров: Изключително, това е изключителен продукт, с който вие разполагате.
Водещ: Спадат ли към тази квота да кажем възрожденските песни, които ние непрекъснато излъчваме?
Иван Димитров: Категорично, да.
Водещ: Тогава, какъв е проблемът? Трябва ли да бъдем задължавани да имаме непременно млади и стари автори и т.н. Всяко радио си има свое лице, своя аудитория, свой профил и своя класация, нали?
Иван Димитров: Съгласен съм, но има тази лицензия на територията на България. Има функция за съжаление, която също е и обществена, но не по начина, по който тя е дефинирана за държавните медиии, както вие ги наричате, или обществените, националното радио и националната телевизия, затова, защото излъчват това съдържание на територията на България. И е редно да бъде даван шанс за абсолютно всеки.
Водещ: Ами обърнете се към обществените медии. Обърнете се към БНР и към БНТ.
Иван Димитров: Защо направих разлика с обществените медии. Казах, че частните медии имат подобен вид функции, но не идентични с тези, които изброихме.
Водещ: Ние нямаме обществени функции, г-н Димитров.
Иван Димитров: Тоест за вас няма значение какво излъчвате?
Водещ: Имаме редакционна политика въз основа на получени лицензии и нашият профил е патриотичен. За Радио „Фокус“ въпросът с присъствието на българска музика в ефира не стои. За нас проблемът е с намесата в редакционната политика, и ние заради това се солидаризираме с позицията на АБРО. Не някой отвън да ни казва какво да пускаме и какво да не пускаме. Ние сме българи, г-н Димитров. След като сме възстановили стари бойни маршове на българската слава, ние знаем прекрасно, каква музика излъчваме. И във всеки час има поне две български песни. Въпрос е на наш вкус и на нашите музикални редактори да изберем кои да вземем. Дали ще са млади, дали ще са стари авторите, за нас няма значение, важното е песните да са хубави, нали така?
Иван Димитров: Действителността обаче показва, че ефирът е доста по-разнообразен, не е само Радио „Фокус“…
Водещ: Е, да.
Иван Димитров: Тенденциите на национално ниво не са позитивни.
Водещ: Като сте направили изследване, вие проследихте ли в БНР и БНТ, какъв е процентът на българската музика?
Иван Димитров: Разбира се, ние следим този процент по два механизма. Първо, по закон „Музикаутор“ получава информация за ползването, така че ние имаме пряко в отчетите на всички медии в България информация за това какъв е процентът на българската музика. Отделно ползваме мониторингова система, най-голямата в света, която също ни дава възможност да сверяваме информацията. Националното радио излъчва българска музика около 35-36% средно, там има много радиостанции и при тях процентът варира. В Националната телевизия процентът българска музика е малко по-висок. Това се дължи в голяма степен и на обстоятелството, че националните медии са най-големите продуценти на музикално съдържание в държавата. БНТ по линия на филмите, които е произвеждала през годините, Националното радио по линия на всички тези произведения, които е способствало да се създадат, да се разпространят. Така че те разполагат с огромен фонд и те имат тази обществена функция да въртят българска музика и да внасят българско усещане в България. Но как, при условие, че в настоящия момент нямаме институциите, които са били навремето БНТ и БНР от гледна точка на това да се продуцира българска музика, как в момента да създадем механизми и да дадем поле за изява на младите? Възможно ли е това, следва ли да мислим за това, или трябва да оставим всичко на самотек?
Водещ: Не, защо? Имаше доста добри предавания преди години и в БНР, и в БНТ за представяне на млади автори, те спокойно биха могли при положение, че са на държавна субсидия, те биха могли това да го разширят, да го превърнат и в концертна дейност, и т.н. Въпрос на мениджмънт, това е тяхна работа. Частните медии имат друг интерес, друга цел. Ето, ние сме си избрали нашия профил, нашият е патриотичен, при нас звучи българска музика. На АБРО не мога да бъда адвокат, те си имат достатъчно юристи, но за „Фокус“ мога да говоря. При нас звучи достатъчно българска музика.
Иван Димитров: Мога да ви дам пример с БГ радио, един изключително успешен проект, в който се слуша българска музика, и който отново доказва тезата, че българската музика има потенциал.
Водещ: Ние не оспорваме, дали има и дали няма. Категорично съм против това. Напротив, вярвам в нашите автори и когато се появи добра песен, няма да намерите музикален редактор или водещ, който да не иска тази песен да му е в предаването. Стига, разбира се, да е добра. Това едното, но другото, което е не по-малко важно, г-н Димитров. Това е, че когато ние взимаме, подбираме музика, ние все пак се съобразяваме с цялостното звучене. И по този въпрос радиата могат сами да преценят и едва ли е необходимо да се регулира със закон. Това е другото, което притеснява: законовият похлупак, който трябва да задължи. „Фокус“ никой не го е задължавал как през годините да работи, за да излъчва над 30% българска музика. Имате справката при вас, знаете какъв процент българска музика излъчваме. Никой не ни е задължавал.
Иван Димитров: Съгласен съм, така е, това е извънредна мярка, това е мярка, която показва, че има криза, и това е единственият механизъм за съжаление към настоящия момент, до който много държави се допитват и който ползват, за да постигнат баланс, за да се опитат да съхранят това, което имат. Защото отново се връщам на основния въпрос. Ако вие създадете усещането, че няма достатъчно, казвайки вие, визирам медиите. Ако медиите създават усещането, че няма достатъчно качествена музика, ако ние, отивайки до Бачковския манастир, чуваме до него да звучи гръцка музика, посланието само по себе си не е достатъчно. Но въпросът е: медиите могат ли оттук нататък да бъдат трамплин за нещо позитивно, което да надхвърля, пак казвам, тяхната краткосрочна функция. Защото те са бизнес модели, които работят, следва съответно да изкарват печалба, те имат фокус, много ясна, много точна цел, към която са насочени, но възможно ли е и извън нея да преследват и да бъдат трамплин и за други цели. В дългосрочен план да решат сериозен проблем на българското общество, който се задълбочава. Това е всъщност крайната точка. Иначе пак казвам, всяко ограничение в ума и душата на свободния човек е ограничение, това е негативно. Но от друга страна, ето и в момента имаме пример с тази специфична ситуация, която е в България. Има ли хора, които не искат да бъдат ограничени в условията на извънредно положение, със сигурност има и се чувстват ограничени. Но знаем, че това е за добро.
Водещ: Г-н Димитров, ако дискусията се свежда само до процентното присъствие на българска музика в ефира, едва ли ще имате реакция срещу това предложение. В хода на тази дискусия каня различни гости, чувам различни мнения. Красимир Богданов, който е народен представител от Обединените патриоти и член на парламентарната комисия по култура, и той каза, че те застават само и единствено зад идеята да има една трета музика българска в ефира, нищо повече. Тоест, ако е само това, аз мисля, че вие чукате на отворена врата. А ако искате и нещо повече или нещо по-различно, тогава вече разговорите стават други.
Иван Димитров: Не искаме нищо по-различно. Надяваме се, че с този модел даваме шанс на млади хора. Представете си, че сте млад творец и единствената възможност вашето произведение да се презентира е в интернет. Да нямате шанс и всички врати да ви бъдат затворени.
Водещ: Значи, ако младият творец е направил добра музика, тя ще му бъде взета. Но тя не може да бъде задължително взета, независимо каква е. Разбирате ли разликата?
Иван Димитров: Усмихвате ме, практиката е различна. Но така или иначе, разбирането ни, надявам се да убедим повече народни представители да застанат зад това предложение, защото тук говорим за политика, тук говорим за национално оцеляване и това е важно. А каква ще бъде вече волята на Народното събрание, на народните представители, предстои да видим. Има аргументи, социологията на „Алфа Рисърч“ показва, че 72% от българското общество иска 6 от 10 песни в медиите да бъдат с българско съдържание. Ние не искаме това нещо да бъде наложено, ние искаме квота, която е далеч по-малко: една на всеки три песни да бъде на български език, да бъде на български автор. И това мисля, че е нормално за българския ефир. Нека той да се превърне в дом за нашите деца.
Водещ: Ако.
Иван Димитров: Редно е да бъде.
Водещ: Г-н Димитров, ако остане предложението само за едната трета, вярвайте, че ще получите подкрепа. Ако обаче зад него има и някакви скрити подводни камъни, някакви задкулисни игри, ама от тази една трета да бъдат на еди-кои си автори, това вече ще създаде прецедент и срещу него, в радиосредите поне, от които аз произлизам, няма да погледнат с добро око. Не за друго, а защото то ще отвори широко вратата: днес ще бъде за музика, утре ще бъде за теми, в други ден ще бъде за събеседници, по-следващия ден за въпроси и т.н. та до настаняване на цензурата. И тогава вече ще има много извънредни положения в българския ефир, срещу които, вярвайте, че всички работещи в него ще застанат. В това бъдете убеден. Ако е само за българската музика, за тази една трета на свободен и незадължителен избор, всички ще ви подкрепим. Ако сте съгласен, ако няма подводни камъни, ако няма разни комисии, които да подбират песни, в които хора на извънредни заплати да раздават препоръки и да натрапват своя си вкус – това няма да приемем.
Иван Димитров: Извинявайте, в 21-и век живеем, в други времена.
Водещ: Това е безумие, това е безумие, ако към такова нещо се тръгне, ще срещнете сериозна съпротива и ви обясних, каква е нашата гледна точка. Подобна регламентация ще отвори вратата на цензурата.
Иван Димитров: Не бихме могли да подкрепим подобен проект и подобен тип мислене. Но да развиваме модела на Белгия, на Франция, на Полша, на Словакия, на Португалия, да, с удоволствие.
Водещ: Вижте, нека да си направим нашия български модел, стига сме адаптирали чужди модели, че от много адаптации не сме прокопсали, честно да си говорим. Нека да си направим българския модел, имаме хубави български песни, имаме и талантливи млади творци. Но покрай тях се провират и други. Това е. Така че за таланта, за доброто, за хубавата българска музика вратите винаги са широко отворени. Нека така да завършим този разговор. Ние не сме против българската музика.
Цоня СЪБЧЕВА