МУЗИКАлно наследство: Владислав Шпилман

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Владислав Шпилман, Музей на Варшавското въстание, автор Адриан Гричук, Wikimedia Commons

Владислав Шпилман е роден на 5 декември 1911 г. в Сосновец, Полша. Полски пианист, композитор и писател от еврейски произход, известен и със своята автобиографична книга „Пианистът“ (The Pianist), която разказва за преживяванията му по време на Втората световна война и Холокоста.

Владислав Шпилман започва обучението си по пиано първо при майка си, а после и в Музикалната академия на Шопен във Варшава, където учи пиано при Александър Михаловски и Йозеф Смидович, ученици на Ференц Лист. Завършва и престижната Академия на изкуствата в Берлин.

През 1935 г. Владислав Шпилман е назначен в Полското радио като щатен пианист. На 23 септември 1939 г., докато в студиото звучи „Ноктюрно“ на Шопен, прокънтява тътен от немска бомбардировка. Това е и последното излъчване на музика на живо до края на войната. Когато Шпилман възобновява работата си в Полското радио през 1945 г., той го прави, като продължава оттам, откъдето е прекъснал шест години по-рано и започва първото си предаване отново с музиката на Шопен.

Владислав Шпилман и неговото семейство са принудени да се преместят в „еврейския квартал“ – Варшавското гето, на 31 октомври 1940 г. Той успява да намери работа като музикант, за да издържа семейството си. През 1942 г. немците издават заповед за депортацията им в лагера Треблинка, но композиторът е спасен в последния момент от един от еврейските отговорници, назначен от Гестапо , който го скрива преди да бъде качен на влака. Родителите му, брат му и двете му сестри не оцеляват.

Владислав Шпилман остава в гетото и помага за внасяне на контрабандно оръжие, а на 13 февруари 1943 г. успява да избяга. Крие се във Варшава с помощта на свои приятели от Плоското радио и колеги музиканти.  През 1944 г. се крие на тавана на улица „Независимост“ номер 223, адресът на капитан Вилм Хосенфелд, ветеран от Първата световна война, награден с Железен кръст за галантност и джентълменство от Нацистка Германия. За изненада на композитора, капитанът не го арестува и не го застрелва, а го моли да изсвири нещо. Владислав Шпилман свири Балада №1 в сол минор на Шопен. Това впечатлява Хосенфелд, който му показва по-добро място за криене и започва да му носи хляб и конфитюр,  с което го спасява. Предлага на Шпилман и едно от палтата си, за да се топли при мразовитите температури. След войната Шпилман се опитва да помогне на семейството на Хосенфелд, но той умира в съветски лагер през 1952 г. През 2009 г. Хосенфелд е посмъртно признат за един от праведните сред нациите от Яд ва-Шем - националния „Мемориал на Холокоста и героизма“, разположен в Йерусалим.

Владислав Шпилман пише музика, дори когато е във Варшавското гето. Неговите композиции включват оркестрови произведения, концерти, пиеси за пиано, голям обем музикални произведения за радиопиеси и филми, както и около 500 песни. Повече от 100 от тях са изключително популярни в Полша, в наши дни са се превърнали в евъргрийни. Композира и около 40 песни за деца, за които през 1955 г. получава награда от Съюза на полските композитори.

Владислав Шпилман инициира и организира Международния песенен фестивал в Сопот, който и до днес се провежда в Полша, основава и Полския съюз на авторите на популярна музика.

Книгата „Смъртта на един град“ (оригинал „Śmierć miasta“) е написана от Владислав Шпилман и разработена от Йежи Уолдорф малко след края на войната и за първи път е отпечатана през 1946 г. от издателство Wiedza. Книгата е цензурирана от сталинистките власти по политически причини. През 1998 г. синът му - Анджей публикува разширено издание на мемоарите на баща си, първо в превод от немски език от Карин Уолф като Das wunderbare Überleben („Чудодейното оцеляване“) от немско издателство Ullstein Verlag; и след това на английски, превод от Антея Бел като „Пианистът“ с епилог от Волф Бирман.

През 2002 г. режисьорът Роман Полански прави екранизация на книгата. Филмът „Пианистът“ спечели три награди Оскар, а Ейдриън Броуди, приемайки Оскар за най-добър актьор в главна роля казва – ...„Този ​​филм не би бил възможен без плана, предоставен от Владислав Шпилман. Това е знак на почит към неговото оцеляване.“ През 2011 г., по случай  100-годишнината от рождението му  Полското Студио 1 на радиото се прекръства на Владислав Шпилман, а астероидът 9973 е наречен Szpilman в негова чест.

Владислав Шпилман умира на 6 юли 2000 г. във Варшава, Полша на 88-годишна възраст.