Cisac Biem

Musicautor

Относно: Публикациите за глобата от 2500 лв., наложена на бургаско заведение за музика с неуредени авторски права

 

Общественият интерес, който предизвика разпространената на 11 октомври 2014 г. информация за глобата от 2500 лв., наложена на собственик на заведение в гр. Бургас за неправомерно ползване на музика, демонстрира необходимостта от по-задълбочена дискусия по авторскоправните въпроси. В Музикаутор многократно сме търсили и ще продължаваме да търсим възможности за разясняване на законовите изисквания и установени практики при управлението на авторски права в музиката.

 

Един от основните въпроси, които възникват във връзка с озвучаването на публични места, включително заведения, магазини и др. е защо трябва да се плаща за музиката.

 

 

 

Музиката е продукт, собственост и инвестиция. Тя води до повишаване качеството на услугата, предлагана в търговските обекти. Когато музиката е елемент от бизнеса и носи добавена стойност на предоставяната услуга[1], то нейният доставчик – авторът, следва да получи своето възнаграждение. Така например, плащайки цената, равностойна на едно кафе на ден, собственик на заведение с 50 места може да използва целия световен репертоар легално, уреден по най-лесния и бърз начин.

 

Защо трябва да се заплаща за озвучаване на търговски обект с радио?

 

Законът за авторско право и сродни права (ЗАПСП) точно дефинира всеки вид ползване и задължението на всеки ползвател. Публичното изпълнение е отделен вид ползване и няма значение дали източникът на музиката е радио, телевизия, дигитална платформа или CD с уредени права. Радио и ТВ операторите заплащат за излъчване на програмите, кабелните оператори – за препредаването им, дигиталните платформи - за стрийминг или даунлоуд, производителите на CD - за възпроизвеждане и разпространение, собствениците на заведения и търговски обекти  - за публично изпълнение при озвучаването им.

 

Институцията, която контролира спазването на Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) е Министерството на културата и единствено инспекторите на Министерството могат да извършват проверки, каквато е обичайната практика в Европа и действаща от години в България.

 

Според ЗАПСП, глобата за публично изпълнение на музика без уредени авторски права е от 2 000 лв. до 20 000 лв. за първо нарушение и между  3 000 лв. и 30 000 лв. при повторно нарушение. 

 

За да се избегне санкцията, в Музикаутор разчитаме на това ползвателите да са запознати с нормативните задължения, за да заплащат с разбиране възнагражденията на авторите, чиято музика носи добавена стойност на бизнеса им. За тази цел залагаме на партньорства с браншови организации и регионални структури, които да информират бизнеса как да ползва легално музика.

 

На кого следва да се заплаща?

 

В България авторските права за музиката се уреждат или директно с правоносителите (композитори, текстописци, аранжори),  или с Музикаутор, в ролята му на дружество за колективно управление на права. Често срещана заблуда е, че авторските права могат да се уреждат директно с изпълнителите на музикалните произведения.

 

Моделът за колективно управление на авторски права в света е със стогодишна история. МУЗИКАУТОР е българското звено на този международен модел, като част от световното семейство на авторските дружества и член на Международната конфедерация на дружествата на композитори и автори (CISAC). Музикаутор работи съгласно изградените световни и европейски стандарти въведени от CISAC, както и съгласно строги регулации на Европейския съюз, които са част и от българското законодателство.


 

[1] Пример за това са резултатите от дългогодишните проучвания, свързани с влиянието на музиката върху бизнеса, проведени в Обединеното Кралство, публикувани на страницата на Musik Works www.musicworksforyou.co.uk. Според тях 91% от потребителите заявяват, че предпочитат заведение, в което има музикален фон; 70% от хората са готови да плащат повече, за да отидат на ресторант, в който звучи музика, а 82% от клиентите казват, че биха си поръчали още една напитка, ако хората в заведението се забавляват на музика. Болшинството от собствениците на питейни заведения вярват, че музиката е и основен инструмент за развитие на бранда и повишава неговата разпознаваемост.