МУЗИКАУТОР ИСКА УВЕЛИЧЕНИЕ НА ГЛОБИТЕ ЗА НАРУШИТЕЛИТЕ НА ЗАКОНА ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА.

         Сигурната защита на авторските права е част от имунната система на националната ни култура. Авторското творчество в полето на науката и изкуството до голяма степен определя духовното ниво на обществото ни.

         Уви, повечето държавни институции поставят този въпрос на заден план. Съществуващата система (или по-точно липсата на система) позволява хроничното незаплащане на всякакъв вид авторски права. Има закон, но той трудно се спазва. В областта на изкуството спазването на авторските права е направо символично. Все още има български радиостанции и телевизионни канали, които използват музикални произведения без да заплащат авторски права. От хилядите дискотеки и увеселителни заведения само малка част са коректни и плащат авторски права. Известно изключение правят националните медии.

         Вярно, че сега се подготвя проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторско право и сродните му права. Но според нас се изисква повече внимание върху усъвършенстването на чл. 40 от Закона – за по-детайлно регламентиране на дейността на организациите за колективно управление на авторските права.

         Трябва да посочим, че даже един добър закон за авторските права има опасност да остане недостатъчно ефективен. Липсва необходимата структура, няма го постоянният контрол за действие на закона. Не съществува гаранция за пълното изпълнение на и без това ниските тарифи. Това е причината българските автори на музика и текст вече от години да получават за правата си десетина стотинки за излъчена минута, а като цяло - и най-активните ни творци да не преминават границата от няколкостотин лева годишно.

         Отдавна е дошло времето да се създаде опростен, но ефективен механизъм за събирането на задълженията по авторските права – някаква структура, подобна на данъчната (но с редуциран брой контролиращи лица), която да внесе законен респект сред стотиците ползватели на авторски права у нас. Този механизъм може да се изгради с участието на МУЗИКАУТОР и другите дружества за колективно управление на правата, но той се нуждае от институционална намеса: Министерството на културата, СЕМ, полицията и др. Необходимо е също така да се допълни и Закона за туризма – едно увеселително заведение не би трябвало да получава разрешение за дейност без подписан договор за използване на музиката в него. От голямо значение е да се предвидят нови, по-високи административни санкции.

         Проблемът има и друга страна. Свидетели сме на едно тревожно явление в нашата днешна култура – силно нарастване на чуждестранната музика в медийното пространство. Според нашите изчисления използването на чужди музика и текст вече достига 70-80 процента от музикалната звукова среда у нас. Този факт има и свое парично изражение - за хилядите български автори остават жалки персонални суми. В някои страни съществуват писани и неписани квоти за закрила на националното творчество.

         Убедени сме, че истинската защита на авторските права у нас не би трябвало да бъде грижа само на самите автори. Тя може да въздействува върху културното развитие на цялата ни държава. А за останалия свят законната защита на авторството у нас е един от най-ясните знаци за европейската ни принадлежност. Очакваме да споделите нашата загриженост и да направите всичко възможно за положителна промяна в тази важна за всички ни област.

                                                        ОТ ОБЩОТО СЪБРАНИЕ

                                                                       НА МУЗИКАУТОР

София,
10 ноември 2007 г.