Владимир Джамбазов: Училищният химн придава смисъл, дълбочина и дух на всеки празник
Снимка: Личен архив
Владимир Джамбазов завършва композиция и валдхорна във Висшето училище за музика, театър и танц Folkwang в Есен, Германия. Специализира и звуков дизайн и музика за нови медии в ICEM (Институт за компютърна музика и електрони медии).
Носител е два пъти на Grand Prix на конкурса за симфонична композиция 7/8, два пъти на наградата „Златен делфин“ за куклено-театрална музика, Втора награда за електроакустична композиция на конкурса на IHS в САЩ и няколко на балкански театрални фестивали. През 2024 г. Министерството на културата на Република България удостои Владимир Джамбазов с Плакет „Принос в развитието на културата“ и грамота за принос в развитието и утвърждаването на българската култура и национална идентичност.
Владимир Джамбазов е музикален директор на „Светилник“ - кауза, организирана от МУЗИКАУТОР. Разговаряхме с него, за да разкаже как се създават въздействащи училищни химни, както и за това какви насоки би дал на творческите екипи, които ще вземат участие в шестото издание на инициативата.
Какво според Вас може да даде химнът като музикална форма на една общност отвъд ролята си на музика за официални поводи?
Музиката е най-абстрактното от всички изкуства. Въпреки че е незрима, или може би точно поради това, тя се разтваря перфектно във визуалното и прибавя едно ново измерение. Такава е и ролята на химна в едно празнично събитие – да му придаде дълбочина, смисъл и дух.
Кои са основните характеристики на химна. Какво го отличава от популярната, детската или патриотичната песен?
Вие маркирахте три коренно различни категории. Детската песен винаги разказва истории с някаква поука, независимо дали са весели, забавни, страшни или тъжни. Това е нейната мисия – да подготви малкия човек за големия живот. Популярната песен обикновено се посвещава на личните, интимните човешки емоции и разказва за преживявания с щастлив или, по-често, тъжен оттенък. Що се отнася до патриотичната песен, трудно мога да си представя как деца ще се идентифицират с тежък и помпозен химн в този дух, с дъх на непознати за тях времена.
Ето защо днешният разговор за училищен химн е нещо съвсем ново и различно. Покрай инициативата „Светилник“ съм чувал, макар и рядко, и крайни мнения като „това е отживелица“ и „за какво въобще му е на училището химн“. Аз съм убеден точно в обратното: училищният химн не само има място в българското училище, но – и без преувеличение – мисията му става все по-важна.
Помислете само колко дълбоко (и доброволно!) сме въвлечени в днешното технологично време в нещо, което сами си вярваме, че е общуване, а то далеч, далеч не е такова. В едно училище, малко или голямо, с деца, закичени до ушите с технологии и все по-разкачени от реалността, нуждата от обединяваща сила е направо крещяща. Училищният химн е едно от тези оръжия и, добре направен, може да има голяма сила. Той идва да помогне на децата да осъзнаят съпричастността си към една общност, в която ще бъдат за определено време, да ги мотивира за личен успех и за успехи в отбор, да ги зареди със самочувствие, да ги накара да се гордеят, че живеят живота точно на това училище и – защо не? – да станат и останат част от неговата история. Представете си го само: пазите скъпи спомени от вашето училище и един от тях е за страхотния му химн! Какво по-прекрасно от това?
Как се пише химн, който трябва да бъде изпълняван от деца и който да не звучи като детска песничка?
Отговорът почти се съдържа във въпроса ви. Ако имаше измислен точен алгоритъм как се твори красиво изкуство, всеки щеше да го прави, включително и най-новият на опашката за слава – онзи изкусен „a la” крадец, наричан амбициозно от създателите си изкуствен интелект (ИИ). Вместо това мога да споделя с бъдещите екипи – участници в „Светилник“, един прост и проверен подход в преследването на успеха. Мислете кой ще пее химна ви, къде ще го пее и как ще го изпее. Нека го кажа така: ако докато творите държите в главата си визията на един празничен училищен двор с подредени на буквата “П” ученици и всички те (без първолаците) пеят с пълен глас от край до край вашия химн, значи сте на прав път. Те, а не гласовете от професионалния запис, който ще направите, за да им дава основа, са вашите истински изпълнители и тяхното живо пеене е вашата мярка за успех.
Помислете само колко драматични за разликите между дете на 7 и на 17! Може да си сътворил най-прекрасното канто – с интересни движения, скокове, модулации, кулминация и всякакви хрумки, но точно поради тези хубавини, а особено ако излизат извън зоната на препокриване на всички гласове, цели групи деца периодично ще изхвръкват “зад борда”, докато опитват да пеят. Така че, визията с училищния двор, макар да изглежда елементарна, е обективна и безпогрешна. Съумее ли екипът ви да прокара безпроблемно проекта си през нейната цедка, успехът ще дойде.
Колко важно е авторите да проучат училището, преди да започнат да пишат?
Добрият химн е краткият. И той трябва в малко време да каже много. Знаете, никой не запаметява охотно дълги текстове, да не говорим за деца. Но всяко училище иска да види в химна своята история (понякога стогодишна!), успехите, с които се гордее, името на патрона си, своя девиз, все важни факти, които целият екип трябва да познава в дълбочина. За тази задача всички източници са добре дошли.
Контактът с ръководството на училището е безценен, сайтът на училището винаги изгражда ясен профил, а и Интернет също може да ви разкаже много. Майсторството идва, когато трябва да синтезирате всичкия този обем информация в няколко строфи: там всяка сричка е злато, а всеки пълнеж – чиста загуба. Най-силните думи пък ще трябва да запазите за припева, който да осмисли целия химн и да се помни. Проучването на училището си е направо изследователска работа и колкото по-добре е свършена, толкова по-стойностен ще е крайният продукт.
Как се създава химн, който е едновременно тържествен и съвременен – има ли място за модерно звучене и различни жанрови влияния?
Ето това е въпросът, с който се сблъсква челно всеки автор. Какъв да е стилът, какво най-силно ще мотивира учениците да припознаят химна за свой? Труден избор. Вече коментирахме, че една закостеняла тежка форма няма шанс сред детската аудитория. И тогава пред нас се отваря безкраен спектър от възможности.
Едно голямо училище с история например ще очаква по-тържествена форма, а малко и динамично развиващо се модерно училище би се радвало на повече свежа енергия. Ще ни се наложи и „да влезем в обувките” на децата. Но те пък са толкова различни! От 7-8-9-годишните с трогателната база данни чисти детски песнички до тийнейджърите, които вече са изслушали света и имат своите твърди предпочитания. Всякакви варианти и съображения: „Дали да не решим химна в стил поп? Ще олекне. Да вкараме етно/фолк елементи? Едва ли е знак за добър вкус. А защо не в стил як рок?... Или едно бодро маршово темпо, или пък нещо тържествено бавно в ¾? А нещо по средата? А каква беше в енциклопедията дефиницията за химн?“…
Истината е, че ако се опитваме в познатите рамки, изборът освен че е труден, може да се окаже неподходящ. По-добрият път е да тръгнем от емоцията, от внушението. Добре, нека химнът да бъде празничен, нека е тържествен. Но да е и свеж, и ведър, да е позитивен, да зарежда с енергия, да диша свободно, да мотивира, да не припява щампи и поучава, а да дава крила! Води ли ни това, инстинктът ни на професионален творец и индивидуалния профил на училището ще ни покажат верния път. Да, сигурно ще се наложи да излезете от зоната на комфорт и характерния си стил, но това ще е за доброто на идеята „Светилник”.
Кои са най-честите неточности, които сте виждали в предложенията за химн в инициативата „Светилник“?
Сбърканата концепция. Тя ражда химн, който няма да има дълъг живот. Не е добър и химн, на който ако леко промениш текста, става и за поп сцената, тук просто се чува, че сме в друг жанр. Не си е изпълнил задачата и химн, непосилен за дете без музикална подготовка, който то, докато пристъпва от крак на крак, може да слуша, но не и да пее. При неточно избрана тоналност пък пеенето потъва безславно в ниския регистър или щръква във височините.
В текстовете се срещат понякога просто недообмислени фрази, думи-пълнеж, влезли заради римата или ритмиката, както и погрешни ударения, т.нар. прозодии. В редки случаи химнът е много дълъг, текстът е с обем като за два химна и няма шанс децата да го запомнят. Що се отнася до аранжиментите, когато аранжорът си е запазил последната дума, тежкият аранжимент „захлупва“ пеенето и фокусът се измества.
В другата крайност са някои аранжименти, където е подценен изборът на звук – нискокачествен, някога даже тип „Хитър Петър“; колегите знаят за какво иде реч. Е, колко честно е към децата да им предложиш дръм лууп, повторен 84 пъти или азиатски акомпанимент тип „универсална подправка“ за всякакви гозби? В този контекст трябва да дам ясен сигнал за нещо, което не е „неточност“, а съзнателен избор: употребата на ИИ, за което вече има симптоми. Технологиите от десетилетия подпомагат музикалната продукция във всичките ѝ фази и не е тук мястото да дискутираме къде се размиват моралните граници на тази асистенция. Но е добре да помним, че делегира ли творецът на технологията своята работа, той не само показва безсилие, но сам компрометира името си. Инициативата „Светилник“ категорично няма да толерира подобни действия.
Като музикален директор какво не бихте искали да виждате/чувате в произведенията, които кандидатстват за „Светилник“ тази година?
Иска ми се да чувам химни, които не съдържат музикални или текстови шаблони, не звучат конюнктурно, не са финансово мотивирани (най-тъжната мотивация), не звучат повърхностно и еднопланово, разбира се, не искам в тях да се чува ИИ. Светилникът, дал име на инициативата ни, носи светлина, нека и нашите химни я носят, за да вълнуват, мотивират и вдъхновяват. „Светилник“ е мисия!
Ако трябва да дадете само три съвета на авторите, които тази година искат да участват в „Светилник“, кои биха били те?
Просто, запомнящо се канто с удобен за всички пеещи изпълнители тонов обем.
Разбираем, смислен и лесен за запомняне текст, който да диша,
Адекватен аранжимент с качествен звук, подпомагащ пеенето.
МУЗИКАУТОР e организация на композитори, автори и музикални издатели за управление на авторски права. Ние предлагаме над 95% от световния музикален репертоар за българския пазар, като представляваме над 4 000 български автори и още над 2 500 000 автори от цял свят, членуващи в сродни авторски сдружения, с които нашата организация има договори за взаимно представителство.
„Светилник“ е националната инициатива на МУЗИКАУТОР за създаване на училищни химни, финансирана от Културния фонд на сдружението, която от 2021 г. досега е достигнала 33 000 ученици и с над 2 300 учители от 40 училища от 20 населени места и у нас, и в чужбина. Провежда се под патронажа на Министерство на културата и на Министерство на образованието и науката, а постоянни дългосрочни партньори досега са Българската телеграфна агенция (БТА), Българското национално радио (БНР), Българската национална телевизия (БНТ), НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ и Народния театър „Иван Вазов“.