МУЗИКАлно наследство: Робърт Бърнс

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Робърт Бърнс, General Libraries, The University of Texas at Austin, Portrait Gallery of Eminent Men and Women in Europe and America. New York: Johnson, Wilson & Company, 1873 Wikimedia Commons

Робърт Бърнс е роден на 25 януари 1759 г. в Алоуей, Шотландия. Считан е за национален поет на Шотландия, а стиховете му се превръщат в песни, носещи духа на шотландския фолклор и народна традиция. Благодарение на неговата преработка, песента “Auld Lang Syne” се пее на Нова година по целия свят и става неофициален химн на приятелството, като се превръща в една от най-разпознаваемите шотландски песни.

Робърт Бърнс се ражда в бедно фермерско семейство, а тежкият ръчен труд уврежда завинаги здравето му. Собственият му баща го учи на четене, писане, аритметика, география и история във времето, когато не са заети с работа на полето.

Още в ранните си години Бърнс проявява талант към писането на стихове и песнопения, като черпи вдъхновение от природата, ежедневието и любовта. Твори основно на шотландски диалект, въпреки че владее английски, латински и френски езици, което прави стиховете му близки до народа на Шотландия.

Силният усет на Робърт Бърнс към мелодия и ритъм прави стиховете му особено подходящи за музикална интерпретация. Много от неговите произведения са създадени върху вече съществуващи народни мелодии, което ги прави лесно запомнящи се и впоследствие широко разпространявани. Той записва и преработва текста на “Auld Lang Syne” („Старата любов“) през 1788 г., като твърди, че е чул стара народна песен. Робърт Бърнс не я измисля изцяло, а ѝ придава подходяща литературна форма.

Фразата “auld lang syne” на шотландски означава „отминалите времена“ или „старите дни“. Друго негово произведение “My Love is Like a Red, Red Rose”, става символ на романтичната поезия и музикална традиция - едно от най-красивите любовни стихотворения в световната литература. “Scots Wha Hae” представя речта на крал Робърт I Брус към шотландските войници преди битката за независимост при Банъкбърн (1314 г.) Робърт Бърнс пише текста по традиционната шотландска мелодия “Hey Tuttie Tatie”. Според преданието тя е била изпълнена по време на атаката, в която шотландците побеждават англичаните.
Според същото предание тази мелодия е била изпълнена и през 1429 г. от френско-шотландската армия при обсадата на Орлеан. Темите за свобода, независимост и национално достойнство превръщат песента в неофициален химн на страната.

Влиянието на Робърт Бърнс върху световната музика е значително – неговите стихове продължават да бъдат адаптирани за класическа музика, фолклорни песни и съвременни интерпретации “Coming Through The Rye” (В цъфналата ръж), “The lass that made the bed to me” (Девойката, която ми постла леглото), “Wha is that at my bower-door?” (Финдли), “My Heart’s in The Highlands” (Отечество) са само част от безсмъртието на поета.

Робърт Бърнс не само създава оригинални стихове, но и събира, редактира и запазва много шотландски народни песни, които днес биха били загубени. Казват, че когато шотландците емигрирали към Северна Америка, със себе си взимали само две неща - пръст от нивите си и сборник с поемите на Робърт Бърнс.

В наши дни всяка година на 25 януари се провежда “Burns Night” - годишнината от рождения ден на Робърт Бърнс. Цялата нация отдава почит на своя любим поет, чрез традиционни обичаи и ритуали. В центъра на празненствата е традиционната шотландска храна, придружена от творчеството на Робърт Бърнс и церемониално обръщение към хагис (традиционно шотландско ястие, приготвено от смлени овчи дреболии, овесени ядки, подправени и затворени в овчи стомах. Сервира се с непс (ряпа) и тати (картофи) под съпровода на шотландски гайди.

Робърт Бърнс умира на 21 юли 1796 г. на 37-годишна възраст в Дъмфрийс, Шотландия.