МУЗИКАлно наследство: Петя Йорданова

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Петя Йорданова, Wikimedia Commons

Петя Йорданова е родена на 22 юни 1931 г. в град Исперих. Поетеса, журналист и общественик, тя принадлежи към онези творци, чиито имена не винаги стоят на преден план, но чиито думи остават в паметта на поколения българи. 

Петя Йорданова от дете започва да пише стихове, вероятно вдъхновена от работата на баща си Петко, известен като Петко Печатаря, който издава вестник „Кеманларски вести“ („Исперихски глас“) до 1944 г. След завършването на гимназия в Разград и обучение в Икономическия техникум в Русе, работи в системата на културата и образованието. През 1971 г. постъпва в Българската телевизия, където последователно работи в редакциите „Телевизионен театър“ и „Учебна редакция“, а впоследствие става заместник-главен редактор на редакция „Детски екран“.  Много деца израстват с рубриката „Лека нощ, деца“, чийто програмен ръководител е именно Петя Йорданова. Паралелно с професионалната си дейност активно публикува поезия и се утвърждава като автор с ярък собствен почерк.

Първите стихове на Петя Йорданова са публикувани през 1960 г. във вестник „Дунавска правда“. В следващите десетилетия издава близо тридесет книги – поетични сборници и произведения за деца. Нейното творчество е посветено на любовта, човешкото достойнство, патриотизма, надеждата и духовния стремеж. Автор е на книгите за деца „Бабиният двор“, „Орлово гнездо“, „Мамина светулка“, „Белите ботушки“, „Детска станция“, „Най-добрата люлка“ и други. Нейни стихове са преведени на руски, белоруски, молдовски и гръцки език. 

Именно Петя Йорданова е считана за вдъхновител на Евтим Евтимов, който само месец след познанството им написва поемата „Обич за обич“. Тя звучи в изпълнение на група „Кукери“, Георги Христов, Деян Неделчев, Веселин Маринов, Севдалина и Валентин Спасови. След това идват и стиховете „Ако ти си отидеш за миг“, „Високо“, „Целият ми свят“, „Горчиво вино“, „За две ръце“, „Шепот“, в изпълненията на група „Импулс“, ФСБ, „Трамвай № 5“, Панайот Панайотов, Мустафа Чаушев.

В отговор на едно от посветените на нея стихотворения – „Златна пепел“, Петя Йорданова написва своя шедьовър „Устрем“, който, с музиката на композитора Найден Андреев, се превръща във визитна картичка на певицата Маргарита Хранова и в една от емблемите на българската естрада от 80-те години. Други известни песни по нейни стихове са „Жена съм аз“ в изпълнение на Росица Борджиева и „Завинаги“, изпята от Нели Рангелова. Поезията на Петя Йорданова се отличава с естествен ритъм, плавна мелодика и богата образност, което я прави особено подходящи за композиторите. 

Петя Йорданова е носител на множество награди, в това число и на орден „Кирил и Методий“ І степен. По повод 85 години от рождението ѝ, в родния ѝ град Исперих е открита паметна плоча, Общинският съвет я удостоява посмъртно със званието „Почетен гражданин на Исперих“, а Централната общинска библиотека в града приема нейното име. На церемонията Маргарита Хранова изпълнява „Устрем“ – символичен жест към поетесата, чиито думи продължават да живеят чрез музиката.

Петя Йорданова умира на 21 октомври 1993 г. на 62-годишна възраст. Музикалното ѝ наследство е със запазени авторски права и до днес.

Регистрирайте музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от екипа на МУЗИКАУТОР.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.