МУЗИКАлно наследство:  Музика на сферите от Питагор

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка:  Колаж – Питагор, гравюра, История на философията от Томас Стенли, 1655 г.; Музиката на сферите, гравюра - Аполон, музите, планетарните сфери и музикалните съотношения, Wikimedia Commons

Питагор е роден през VI век пр.н.е. на остров Самос, гръцки остров в източната част на Егейско море, който е родно място на Епикур и Аристарх, а според гръцката митология и на богинята Хера. Представян като полубог и чудотворец, наречен от Херодот „най-великия от елинските мъдреци“, Питагор е древногръцки математик и философ, създател на религиозно-философската школа на питагорейството, с изключителна роля в развитието на математиката, астрономията, музиката, философията, метафизиката и други науки през следващите векове.

Питагор смятал, че човешкото обучение има пет стълба – аритметика, геометрия, астрономия, които като цяло нарича математика, музика и танц, религия, реторика и спортни занимания и че всичко в природата може да бъде обяснено чрез числата - „семената, от които израства цялата реалност“. Тетрактидите на Питагор дефинират корена на тази реалност и се състоят от първите четири цели числа: 1, 2, 3 и 4. Събрани заедно, те са равни на 10 - „съвършеното” число, което според Питагор е ключът към разбирането на Вселената.  

За да утвърди водещата роля на математиката в областта на музиката, Питагор прави експерименти с инструмент, наречен „монохорд“ – дървена кутия с една опъната струна и подвижен мост, с който се променя дължината на струната. Питагор установява, че височината на музикалната нота е обратно пропорционална на дължината на струната, която я произвежда, и че интервалите между хармоничните звукови честоти образуват прости числени съотношения. Доказва, че ако една струна звучи с даден тон, когато се раздели на половина, ще се получи звук с честота, която е два пъти по-голяма (октава по-високо); в съотношение 3:2, се получава квинта – вторият най-хармоничен интервал; в съотношение 4:3 се получава кварта. Питагор открива връзката между числата и хармонията, доказвайки, че музикалните интервали не са случайни, а следват ясни математически принципи, включвайки числата 1,2,3,4. Принципът на монохорда продължава да се използва и днес в изучаването на акустиката и настройването на музикалните инструменти.

Питагор доразвива изводите си от експериментите си и така се появява философската му идея „Музика на сферите“- невидимата, но съвършена хармония, която държи космоса в равновесие, която лежи на вярването, че планетите се движат в перфектни орбити, които създават невидима музика. Според него тази космическа хармония се основава на същите математически принципи, които е открил в музиката - така, както струната на монохорда вибрира и създава тонове, така и планетите се движат и „произвеждат“ невидими звуци, а всяка планета има различна скорост на движение, което създава различни „ноти“ в тази „музика“. По-късно Аристотел дава отговор на въпроса защо тази музика не се чува:  „питагорейците казват, че звукът е в ушите ни още от момента на раждането и затова е неразличим от противоположната му тишина".

През XVII век астрономът Йоханес Кеплер развива в своята книга Harmonices Mundi (“Хармония на света” 1619 г.) теория, която предполага, че музикалните хармонии съществуват в позициите на планетите, че планетите се движат в орбити, които съответстват на музикални интервали. Кеплер описва как всяка планета има „музикална тоналност“ според скоростта си, а Вселената е като „космическа симфония“, в която движението на планетите създава хармония, подобно на музикалните ноти. Според него връзката между геометрията, космологията, астрологията, хармонията и музиката е чрез Музиката на сферите.

Музиката на сферите има своите приложения и в наши дни - NASA записва електромагнитни вълни от планетите и ги преобразува в звук, за да могат да бъдат чути от човешкото ухо, а плазмените вълни, които се завихрят около планетите, могат да генерират интересни чуруликания и свирукания, известни като хор. Пулсарите (бързо въртящи се неутронни звезди) пък излъчват ритмични сигнали, които наподобяват ударни инструменти.