МУЗИКАлно наследство: Метроном

Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя история за интересна личност или събитие, оставили трайна следа в историята на музиката

Снимка: Метроном на Мелцел, Wikimedia Commons

Механичният метроном представлява махало с подвижна тежест. Зад махалото е разположена скала, по която се установява честотата на ударите. Колкото по-високо се премества тежестта, толкова по-бавно се движи махалото, а колкото по-ниско е разположена, толкова по-бързо се редуват ударите. Скоростта се измерва в удари в минута (BPM – Beats Per Minute) – система, която днес е международен стандарт.

Днес метрономът изглежда като обикновен помощник за всеки музикант – устройство, което отброява равномерни удари и помага за поддържането на точно темпо. Зад неговото привидно просто действие обаче стои история, изпълнена с научни открития, патентни спорове и огромно влияние върху развитието на музикалното изкуство. Вече повече от два века метрономът е незаменим инструмент за композитори, изпълнители, диригенти и преподаватели, превръщайки се в универсален език за измерване на музикалното време.

Началото се поставя още през XVII век, когато италианският учен Галилео Галилей изследва движението на махалото. Според легендата той забелязва как полилеят в катедралата в Пиза се люлее с почти постоянен ритъм независимо от големината на отклонението. Това наблюдение го отвежда до откриването на принципа на изохронността на махалото – закономерност, която по-късно намира приложение както в часовникарството, така и в устройствата за измерване на музикалното темпо.

Истинският предшественик на съвременния метроном обаче е нидерландският часовникар и изобретател Дитрих Николаус Винкел (Dietrich Nikolaus Winkel). През 1814 г. той конструира устройство с двойно махало, което позволява изключително точно регулиране на темпото. Въпреки това той не патентова своето изобретение своевременно – решение, което променя историята на метронома.

Само година по-късно, през 1815 г., германският инженер, механик и предприемач Йохан Непомук Мелцел патентова собствен вариант на устройството, като „инструмент/машина за подобряване на цялото музикално изпълнение“. Макар конструкцията му да се основава до голяма степен на принципите, разработени от Дитрих Винкел, именно Йохан Мелцел успява да организира серийното производство и да популяризира метронома в цяла Европа. Затова дълги години той е смятан за негов изобретател, а върху много стари партитури могат да се видят означенията „M.M.“ (Mälzel's Metronome) – съкращение, което и днес напомня за неговия принос.

Появата на метронома променя начина, по който композиторите записват своите произведения. Дотогава темпото обикновено се обозначава с италиански думи като Adagio, Andante, Allegro или Presto. Макар тези означения да дават обща представа за характера на музиката, те оставят значителна свобода за интерпретация. Метрономът позволява за първи път темпото да бъде записано с математическа точност – например ♩ = 72 или ♩ = 120 удара в минута.

Един от първите големи композитори, които възприемат новото устройство, е Лудвиг ван Бетовен. Възхитен от възможността да предава своите идеи по-прецизно, той добавя метрономни означения към редица симфонии, сонати, квартети и други произведения. Това поставя началото на нова практика, която постепенно се утвърждава в музикалното издателство по целия свят.

Именно метрономните означения на Бетовен са причината за едни от най-дългите научни дискусии в историята на музиката. Част от зададените от него темпа изглеждат необичайно бързи дори за виртуозни изпълнители. Някои учени предполагат, че композиторът може да е разчел неправилно устройството, други смятат, че ранните метрономи не са били достатъчно прецизни, а трети защитават тезата, че музикантите просто са свикнали с по-бавни интерпретации.

През XIX и XX век метрономът постепенно се усъвършенства. Появяват се пружинни механизми с по-голяма точност, следвани от електронни метрономи, кварцови устройства, дигитални модели и мобилни приложения. Днес почти всяка програма за музикално продуциране разполага с вграден метроном, а професионалните музиканти често използват т.нар. click track. Това е аудио писта, която съдържа отброявания, маркери за различните части на песента и сигнали за предстоящи промени и се чува само в слушалките на изпълнителите. По този начин се осигурява абсолютен синхрон по време на записи и концерти.

Въпреки огромното си значение метрономът никога не е бил възприеман като заместител на музикалното чувство. Напротив – големи композитори като Фредерик Шопен и Клод Дебюси подчертават, че след овладяването на ритмичната точност изпълнителят трябва да си позволи естествена свобода на темпото. В класическата музика това се нарича rubato – фино ускоряване и забавяне на времето с художествена цел, което придава живот и емоционалност на изпълнението.

Днес метрономът остава символ на дисциплината и професионализма в музиката. Макар да отброява само равномерни удари, неговото значение далеч надхвърля механичното измерване на времето. Историята му е още едно доказателство, че понякога едно малко изобретение може да промени завинаги начина, по който възприемаме и създаваме изкуство.

Регистрирайте музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от екипа на МУЗИКАУТОР.

Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.