МУЗИКАлно наследство: Борис Тричков
Всяка седмица МУЗИКАУТОР Ви представя интересна личност, оставила ярка следа в музиката

Снимка: Корица на учебник „Нотно пение“, първи клас на прогимназиите, 1932 г.
Борис Тричков е роден на 17 февруари 1881 година в град Трън. Композитор, музикален педагог и обществен деец, той съчетава творческа дейност и активна работа за развитието на музикалното образование и на българската музикална култура в първата половина на XX век.
Още от ранна възраст Тричков проявява силен интерес към музиката. Учи в София, а по-късно заминава на обмен в чужбина, където се запознава с европейските музикални течения на времето. Връщайки се в България, той посвещава голяма част от живота си на преподавателска дейност и на изграждането на съвременна музикална култура у нас.
Борис Тричков работи като учител и музикален деятел, като има значителен принос за развитието на училищното музикално образование. Той е сред онези педагози, които настояват музиката да бъде важна част от общото образование, а не само привилегия на малцина. Създава музикално-педагогическата система „Стълбица“, опит за въвеждане на всеобщо обучение като ясно структурирано развитие „стъпка по стъпка“. Според него музикалните умения не трябва да се преподават хаотично или изведнъж, а да се усвояват постепенно, като всяко ново знание стъпва върху вече усвоено. Ученикът се изкачва поетапно, без да прескача трудни етапи. В основата на системата стоят три свързани направления: слухово възприятие, ритъм и постепенно овладяване на нотната грамотност.
Първо, децата се учат да разпознават и възпроизвеждат ритъм чрез пляскане, движение и пеене. След това се въвеждат прости мелодии, които се изпълняват на слух, а едва на по-късен етап се преминава към четене на ноти и теоретични знания. Характерно за „Стълбица“ е силният акцент върху пеенето като основен метод на обучение. Борис Тричков смята, че детето трябва първо да „живее“ музиката чрез глас и слух, а не чрез абстрактна теория. Поради това много от упражненията в системата са под формата на кратки песни или мелодични фрази, които се повтарят и надграждат.
„Стълбица“ е създадена с цел да се използва в класната стая, където ученици с различни способности да могат да напредват заедно. Това я прави една от първите опити за стандартизирано музикално обучение в България. През 1923 година Борис Тричков прави демонстрация на певческите постижения на свои ученици от предучилищна възраст, някои от които все още неграмотни, но обучавани по системата. През следващите години „Стълбицата“ добива голяма популярност в българските начални и средни училища, устройват се курсове за учители, които на свой ред прилагат и разпространяват методологията.
По-късно обаче системата започва да се отхвърля в музикалната педагогика, тъй като се възприема като твърде строга и линейна. Новите образователни подходи поставят по-силен акцент върху творчеството, свободното музикално изразяване и индивидуалния темп на развитие на ученика. „Стълбица“ се смята за по-ограничена, защото разчита на еднакъв, предварително зададен път на усвояване. Въпреки това остава важна основа за развитието на музикалното образование в България.
Като композитор Борис Тричков създава множество детски песни, обработки на народни песни и учебни музикални материали. Сред по-известните негови песни е „Лястовичка“ по текст на Ран Босилек. Съставител е на музикални помагала, нотни букварчета, сборници с песни и учебници. Особено значима е неговата работа в областта на училищните песни и хоровото пеене. Създава и адаптира множество произведения, предназначени за детски и ученически хорове, с което допринася за развитието на хоровата традиция в страната.
Борис Тричков умира на 31 март 1944 г. на 63-годишна възраст в град София.
Регистрирайте музикалните си произведения, за да може творчеството Ви да бъде справедливо възнаградено. Посетете ни на адрес: гр. София, ул. „Будапеща“ №17, ет. 4, където ще получите допълнителна информация и съдействие от екипа на МУЗИКАУТОР.
Ако сте член на организацията, можете да използвате и онлайн портала MUSIT, който улеснява регистрацията на произведенията.
